Читать «Събуждане за мъртвеца» онлайн - страница 80

На входната врата се позвъни и Гилам слезе долу да отвори. Смайли се разтревожи малко, когато го чу да въвежда посетителя в коридора, а сетне неясния шум от гласове и стъпките нагоре по стълбите. На вратата се почука и влезе Мастън. Носеше един нелепо голям букет и изглеждаше така, сякаш току-що идва от градинско увеселение. Смайли се сети, че е петък — сигурно този уикенд отиваше до Хенли. Устата му бе разтегната в усмивка. Навярно се е хилел през цялото време, докато се е качвал по стълбите.

— Е, Джордж, отново на бойното поле!

— Да, боя се, че е вярно. Още една злополука.

Приседна на ръба на леглото и се наведе, като се подпря на едната си ръка от другата страна на краката на Смайли.

След кратка пауза каза:

— Получихте ли писмото ми, Джордж?

— Да.

Нова пауза.

— Говори се за нова секция в Отдела, Джордж. Ние (т.е. вашият отдел) сме на мнение, че трябва да се отдели повече внимание на техническите нововъведения, особено на приложението на спътниковия шпионаж. С удовлетворение мога да кажа, че такова е мнението и на Министерството. Гилам прие да стане съветник по пълномощията. Питам се дали бихте поели секцията. Да я ръководите. Разбира се, всичко ще стане със съответното повишение и възможността да продължите Службата си след пенсионна възраст. Имам пълната подкрепа на нашите хора от личния състав.

— Благодаря ви. Ще имам ли възможност да поразмисля малко?

— Разбира се, разбира се — Мастън изглеждаше леко объркан. — Кога ще ме уведомите? Сигурно ще се наложи да се вземат нови хора и възниква въпросът за място… Помислете през уикенда и ми се обадете в понеделник. Министърът беше изключително склонен вие да…

— Да, ще ви се обадя. Много сте любезен.

— Моля ви се, няма нищо. Освен това аз съм само Съветник. Това фактически е вътрешно решение. Аз просто нося добрите новини, Джордж. Нали съм свикнал да бъда момче-вестоносец.

Мастън изгледа Смайли втренчено за момент, поколеба се, а после каза:

— Запознах министрите със случая… доколкото е необходимо. Разисквахме какво трябва да се предприеме. Министърът на вътрешните работи също беше там.

— Кога стана това?

— Тази сутрин. Повдигнаха се някои много сериозни въпроси. Обсъдихме изпращането на протест пред източногерманците и заповед за екстрадиране на този Мундт.

— Но ние не признаваме Източна Германия.

— Точно така. В това е проблемът. Възможно е обаче да се изпрати протест чрез посредник.

— Като Русия?

— Като Русия. В случая обаче се появиха фактори, които натежават против тази идея. Изрази се мнението, че гласността, каквато и форма да приеме, в крайна сметка ще рекушира срещу националните интереси. И без това у нас се ширят силни настроения срещу превъоражаването на Западна Германия. Изрази се също така и мнението, че каквото и да е доказателство за немска шпионска дейност във Великобритания — независимо дали е подстрекавана от руснаците или не, — може да засили тези настроения. Всъщност, както знаете, не разполагаме с конкретни доказателства, че Фрай е работел за руснаците. Пред обществеността нещата спокойно могат да бъдат представени така, като че ли той е работил за своя сметка или за обединена Германия.