Читать «Най-хубавото му време» онлайн - страница 4

— Дадоха ни този номер — каза Джон. Той погледна едно късче хартия и произнесе цифра по цифра: — Пет, четири, „А“.

— Ето оная врата — упъти ги Джордж, посочвайки ненужно над рамото на ченгето. Беше изплашен; ръката му трепереше силно. Ченгетата взеха това под внимание. — Чухме как се счупи една чаша преди около два часа, някъде към осем.

— Сега е девет и пет — каза другият полицай, като направи справка с ръчния си часовник.

— Изглежда по-късно — обади се Розалинд.

И двамата полицаи приковаха очи в устните и. Подозрителният изкриви лице от напрежение да не му убегне нещо от гласа й — мек, обработен, по-провлачен от гласовете на повечето от занаята.

Джордж набра кураж от напомнянето на жена си, че не го обслужват както се полага. С нова увереност описа звуците и писъците, които бяха чули.

— Имаше малка суматоха, след като ви повикахме, но през последните шест-седем минути цари пълна тишина. Щяхме да чуем, ако бе станало нещо — тези стени са тъй дяволски тънки — каза той и придружи грубата дума с усмивка, но не спечели симпатии.

Писалката на втория полицай заскърца по малък бележник.

— Шест-седем минути — промърмори той.

Джордж нямаше представа защо бе казал „шест-седем“ вместо „пет-шест“ минути. Наистина прозвуча съмнително.

— В стаята си ли стоите, откакто ни повикахте?

— Не искахме да го разяряваме още повече — обясни Джордж.

Джон Айрлаид, вирнал острия си като игла нос във въздуха, почука леко на вратата на семейство Ърва. Като не получи отговор, открехна я с крак. Всички го последваха. В стаята нямаше никой. Един от столовете беше прекатурен. Люспици и късчета стъкло блестяха по килима. Не беше чак толкова разхвърляно, колкото очакваха; Чандлърови бяха разочаровани и засрамени.

Въпреки това, сега, когато им се струваше, че са най-уязвими, полицаят пропусна да ги наругае. Джон Анрланд откопча каишката на кобура си. Другият констатира:

— Кръв на страничната облегалка на канапето. — И като се придвижи към кухненския бокс, продължи със завладяващ шепот: — Струйки кръв в умивалника. Струйки кръв!

— Писъците й ставаха все по-истерични — каза Джордж.

Джон Айрланд подаде глава през прозореца. Другият попита:

— Има ли телефон тук, госпожице?

— Никога не сме чували да звъни — отговори Розалинд.

— У нас има телефон — каза Джордж.

Той жадуваше да пожъне успех в новата си роля на полицейски помощник. В това, че всички бяха изправени срещу един общ враг, вече нямаше и съмнение. Ърва сигурно беше зад завесата на душа или пък се бе прилепила до прозореца отвън на бетонното балконче, рекламирано като „тераса“, което Чандлърови зърваха всеки път, щом се престрашаха да пристъпят на тяхното. Чувство на заплаха се разтвори във въздуха като йод във вода. Джон Айрланд бързо се дръпна от прозореца. Другият се върна от кухнята. Тримата мъже се скупчиха на вратата, изчаквайки с пресилена учтивост Розалинд да мине първа.