Читать «Благодатният четвъртък» онлайн - страница 2

14. Несретна Сряда

15. В Магнитното Поле На Терзанието

16. Малките Цветенца На Свети Мак

17. Сузи Омотава Едрата Риба

18. Една Почивка В Напрегнатия Ден

19. Благодатният Четвъртък (1)

20. Благодатният Четвъртък (2)

21. Благодатният Четвъртък Беше Ден За Милиони

22. Въоръжаването

23. Една Любовна Нощ

24. Петък На Надеждите

25. Старият Джингълболикс

26. Надигащата Се Буря

27. О, Какъв Рядък Ден!

28. Там, Дето Тече Реката На Свети Алфред

29. О, Мила Майчице!

30. Раждането На Един Президент

31. Трънливият Път На Величието

32. Проблемът На Хейзъл

33. Барабаните В Далечината

34. Да Седнеш В Дълбоката Вана

35. Всичко Е Възможно, Когато Никой Не Гледа

36. Лама Сабахтхани?

37. Една Къса Глава

38. Алабала (2) Или Пеперуденият Фестивал В Пасифик Гроув

39. Отново Благодатен Четвъртък

40. Ей Богу, Би Трябвало Да Сме Щастливи Като Царе

1. КАКВО СЕ БЕ СЛУЧИЛО МЕЖДУВРЕМЕННО

Когато войната стигна до Монтерей и до улица Консервна, в нея взеха участие всички — кой повече, кой по-малко, един с друго, друг с друго. А когато бойните действия приключиха, у всекиго остана да люти по една рана.

Консервните фабрики се сражаваха във войната, като премахнаха ограниченията върху улова на риба и всичката я изловиха. Направиха го от патриотични съображения, но рибата тъй и не се върна. Също като мидите от „Алиса в страната на чудесата“ — „изядоха и последната“. Същите благородни подбуди изсякоха горите на Запада и сега той трябваше да изпомпва водата от дълбините на калифорнийската земя — това ставаше толкова бързо, че дъждовете не смогваха да наваксат изпомпаното. И ако един ден тук се ширне пустиня, хорските сърца ще бъдат потопени в печал, както стана с улица Консервна, когато изловиха, консервираха и изядоха сардините. Бисерносивите консервни фабрики от вълнообразна ламарина замлъкнаха и единственият признак на живот остана обикалящият пазач. Улицата, по която на времето трещяха камиони, сега е тиха и пуста.

Да, войната засегна всекиго. Док беше мобилизиран. С грижата за Западната биологична лаборатория той натовари един свой приятел, известен под името Старият Джингълболикс, и отиде да служи като сержант-лаборант в санитарна част по венерическите болести.

Док прие всичко философски. Свободните часове запълваше с неограничени количества държавен алкохол, сприятели се с много хора и не пожела да го повишат.

Благодарното правителство задържа Док и след края на войната, за да уреди с него някои инвентарни въпроси — работа, за която го биваше, тъй като сам бе доста допринесъл за бъркотиите. Две години след победата тържествено го уволниха.

Док се завърна в Западната биологична и за да влезе, наложи се да разбие набъбналата от влага врата. Старият Джингълболикс не бе идвал от години. Прах и плесен покриваха всичко. В умивалника се търкаляха мръсни съдове. Инструментите червенееха от ръжда. Клетките и кафезите за живи животни зееха празни.

Док седна на стария си стол и върху раменете му легна тежест. Изруга Стария Джингълболикс, като подбираше на вкус полугласните си отровни думи, след това по навик стана и през стихналата улица се запъти към бакалничката на Ли Чун за бира. Зад тезгяха стоеше добре облечен човек с мексиканска физиономия. Едва сега Док си спомни: Ли Чун вече го няма.