Читать «Бисерът» онлайн - страница 14

А ако плановете на Кино се провалят, същите тези съседи ще говорят така: „От този момент започна всичко. Обзе го безумие и той говореше глупави думи. Да ни пази бог от такава беда! Да господ наказа Кино, задето се разбунтува против нашия живот. Ввиждате какво стана с него! Сам видях как разумът го напусна.“

Кино погледна стиснатата си в юмрук ръка и видя засъхналата кръв, образувала корица върху разранените от удара стави.

Смрачаваше се вече. Хуана направи клуп на шала си по-долу от детето, така че то да лежи на бедрото й, отиде до огнището, отрина едно въгленче, начупи и хвърли върху него няколко клонки и почна да го разпалва. Огнените езичета заиграха по лицата на съседите. Те знаеха, че и за тях е време за вечеря, но не им се искаше да си вървят.

Стана почти съвсем тъмно и огънят, запален от Хуана, хвърляше сенки по стените на колибата, когато се разнесе шепот, който почна да се предава от уста на уста: „Идва отецът… свещеникът идва.“ Мъжете свалиха шапки и отстъпиха от вратата, а жените прикриха с шаловете лицата си и наведоха очи. Кино и Хуан Томас, брат му, станаха. Свещеникът влезе — побелял стар човек със сбръчкано лице и младежки, проницателен поглед. Деца — за такива смяташе той тези хора и се отнасяше към тях като към деца.

— Кино — кротко поде той, — ти носиш името на велик човек, на един от древните църковни писатели. — Това прозвуча като благословия. — Твоят патрон е укротил пустинята и смекчил сърцата на твоите съплеменници. Знаеш ли това? Така е писано в книгите.

Кино бързо погледна главицата на Койотито, легнала на бедрото на Хуана. „Ще дойде ден — помисли си той, — когато това дете ще знае какво има в книгите и какво няма в тях.“ Мелодията на бисера бе стихнала в главата на Кино, а вместо нея сега зазвуча тихо и бавно сутрешната мелодия — напевът на злото, напевът на врага, но този път плахо и слабо. И Кино огледа съседите си, за да разбере с кого от тях е влязла тук тази песен.

Свещеникът заговори отново:

— Казаха ми, че си намерил цяло съкровище — един голям бисер.

Кино разтвори ръка, протегна я и свещеникът едва чуто ахна, слисан от големината и прелестта на бисера. Той каза:

— Надявам се, сине мой, че не ще забравиш да благодариш на този, който ти дари това богатство, и ще го помолиш да те води и в бъдеще.

Кино мълчаливо кимна и вместо него тихо отвърна Хуана:

— Няма да забравим, отче. Сега ние ще се венчаем. Така каза Кино.

Тя потърси с очи одобрението на съседите и те кимнаха тържествено.

Свещеникът каза:

— Драго ми е да чуя, че първите ви мисли са мисли благочестиви Бог да ви благослови, чеда мои.

Той се обърна и тихо тръгна към вратата, а хората отстъпиха да му сторят път