Читать «Бисерът» онлайн - страница 10

Хуана се наведе над срещуположния борд, когато Кино се качи в лодката. Очите на Кино горяха от вълнение, но следвайки приличието, той измъкна от водата първо камъка, а след това кошницата с миди. Хуана долови вълнението му и престана да го гледа. Не трябва прекалено силно да желаеш нещо. Понякога това прогонва щастието. Желай нещо, но не много силно и бъди много внимателен към християнския бог или към езическите богове. Ала дъхът на Хуана замря. Без ни най-малко да бърза, Кино извади здравия си къс нож. Той погледна замислено кошницата. Може би ще е най-добре да отвори голямата мида накрая. Извади от кошницата една малка мида, преряза мускула й, огледа гънките на мантията и хвърли мидата във водата. И в този миг той сякаш за пръв път видя голямата мида. Коленичи на дъното на кануто си, взе я в ръце и внимателно я разгледа. Ръбовете по черупката на мидата блестяха, менейки цвета си от чер до кафяв, а върху нея имаше само дветри малки рачета. Кино не се решаваше да я отвори. Онова, което бе видял, би могло да бъде просто къс от седефената черупка на някоя мида, случайно попаднала там, или пък чиста илюзия. В този Залив с неговата лъжлива светлина илюзиите са повече от реалните неща.

Но Хуана не откъсваше очи от Кино и явно не можеше повече да чака. Сложи ръка върху главата на Койотито, завита с шала.

— Отвори я — тихо каза тя.

Кино ловко пъхна ножа между черупките на мидата. Усети как мускулът и се напрегна. Заби ножа по-дълбоко, действувайки с него като с лост, разряза мускула, който държеше затворени двете черупки, и отвори мидата. Подобната на устна мантия се сви конвулсивно и след това се отпусна. Кино повдигна мантията и там лежеше той — големият бисер, съвършен като луната. Той поглъщаше светлината, пречистваше я и Я изпускаше обратно със сребристо излъчване. Беше голям колкото яйце на чайка. Беше най-големият в света.

Хуана затаи дъх и тихичко застена. А в главата на Кино зазвуча тайната мелодия на бисера, който може би ще бъде намерен — ясно и омайно, приятно, топло и сладостно, пламенно, радостно и г тържествено. В големия бисер се отразяваха неговите мечти. Кино То отдели от умиращата мида, сложи го на дланта си, затъркаля го по нея и видя, че той е с безупречна форма. Хуана се приближи, за да разгледа по-добре бисера в ръката на Кино — това беше същата ръка, която той бе наранил о портата на доктора, раздраната кожа на ставите и бе станала сивкавобяла от морската вода. Хуана инстинктивно отиде до Койотито, който спеше на бащиното си наметало. Тя свали лапата от водорасли и погледна рамото му.