Читать «Наследници» онлайн - страница 152

— И трите.

— Страхувам се да ги деля, Рей, също като теб. Боя се, че ще ти замаят главата. Страхувам се, че ще ги профукаш по самолети и казина. Страхувам се, че ще станеш още по-голям кретен, отколкото си. Аз трябва да те пазя, братле.

Рей запази хладнокръвие. Не можеше да победи в юмручен бой с Форест, а и да можеше, какво би спечелил? Искаше му се да вземе една палка и да му строши главата, но каква полза? Дори да го застреляше, пак нямаше да намери парите.

— И какво смяташ да правиш? — попита той колкото се можеше по-незаинтересовано.

— О, не знам. Нищо определено. Когато си в подобно заведение, мечтаеш много, а щом излезеш, всички мечти ти се струват глупави. Определено няма да се връщам в Мемфис, там имам твърде много стари приятели. И никога няма да се върна в Клантън. А ти? Какво ще правиш сега, когато профука големия си шанс?

— Аз имах приличен живот, Форест, и още го имам.

— Точно така. Печелиш сто и шейсет хиляди годишно, проверих в интернет, а не ми се вярва да си се скъсал от работа. Нямаш семейство, нямаш много разходи, имаш достатъчно пари да правиш каквото си искаш. Успял си. Странно нещо е лакомията, а, Рей? Намери три милиона долара и реши, че имаш нужда от всичките. И нищичко за заблуденото ти братче. Нито цент за мен. Ти взе милионите и се опита да избягаш с тях.

— Не бях сигурен какво да правя с парите, също като теб.

— Но ги взе, и то всичките. И ме излъга.

— Не е вярно. Само ги прибрах на сигурно място.

— И ги харчеше — по казина и самолети.

— Не, по дяволите! Не играя комар, а самолети наемам от три години. Просто пазех парите, Форест, и се опитвах да разбера какво става. Минали са едва пет седмици.

Рей повиши тон и думите му отекнаха в стените. Алисън подаде глава, готова да прекъсне срещата, ако пациентът й е твърде стресиран.

— Не ме съди толкова тежко — каза Рей. — И ти не знаеше какво да правиш с парите, също като мен. Щом ги намерих, някой — сигурно ти или приятелчетата ти — започна да ме заплашва. Не можеш да ме виниш, че избягах с тях.

— Ти ме излъга.

— И ти ме излъга. Каза ми, че не си говорил с баща ни, че не си стъпвал в къщата от девет години. Все лъжи, Форест. Част от една голяма измама. Защо го направи? Защо просто не ми каза за парите?

— А ти защо не ми каза?

— Може би щях да го направя, разбра ли? Не съм сигурен как смятах да продължа. Трудно е да мислиш трезво, когато намериш баща си мъртъв и откриеш пари в брой, а после разбереш, че някой друг знае за тях и с удоволствие би те убил, за да ги вземе. Такива неща не се случват всеки ден, така че прости ми, ако не съм достатъчно опитен.

Стаята утихна. Форест потропа с пръсти и вдигна поглед към тавана. Рей беше казал каквото искаше. Алисън разтърси дръжката на вратата, но не влезе.

Форест се наведе напред и каза:

— За онези два пожара — къщата и самолета — случайно да имаш някакви нови заподозрени?

Рей поклати глава.

— Няма да кажа на никого — рече той.

Отново помълчаха и времето свърши. Форест се изправи бавно и погледна надолу към Рей.