Читать «Христос в Индия» онлайн - страница 8

Под управлението на цар Александър III двамата братя изпитали на гърба си засилената антисемитска политика и затова Осип още като младеж преминал в Руската православна църква. Тази стъпка, изглежда, направил и Николай, понеже във френското списание La Paix открито изповядва православната религия.

През 1887 г. в Париж се появява първата публикация на Нотович, френски превод на творбата на руски генерал, която документира възхищението му от идеята за руско-френски съюз. Втората му, също издадена във Франция, работа от 1890 г. също е посветена на въпросите на руско-френския съюз. Като кореспондент на вестника „Новое время“ през 1883 и 1887 г. Нотович предприема няколко пътешествия из Балканите, Кавказ, Централна Азия и Персия. Тогава успял да се срещне с бъдещия кардинал Алойзиус Ротели (1833–891 г.), апостолически легат в Истанбул от януари 1883 до май 1887 г.

През 1887 г. Нотович предприел най-значимата си експедиция в Индия. Престоят му в Кашмир и Ладахе в интервала между 14 октомври и 26 ноември.

След пътешествието си в Индия той се отдал на писателска дейност. Задържал се по-продължително в Париж, където от 1899 г. публикувал многобройни статии в пресата — Le Figaro, Le Journal и La Science Francaise_._ Тъй като се опасявал, че поради рестриктивната религиозна политика в родината му публикуването на будиската биография на Иисус ще бъде спряно от цензурата, предал ръкописа на един издател от Париж. Въпреки всичко в контролираното от цензурата списание „Вера и разум“ (брой 22, стр. 575–614) се появили първите, преведени от немски, откъси от книгата му.

При престоя си в Санкт Петербург, малко след появата на творбата му „La vie inconnue de Jesus Cristi“, бил арестуван и през 1885 г. затворен в Петропавловската крепост. Обвинението било, че е извършвал „опасна за държавата и обществото“ литературна дейност и бил изпратен на каторга в Сибир. Било му разрешено да се върне от изгнание през 1897 г. За „необикновеното си приключение“ в Сибир публикувал няколко статии, появили се анонимно в списанието La science Francaise. В написания от него роман със заглавие „Une Francaise en Siberie“ той се обръща към мемоарите на един руски революционер.

След завръщането си от продължително пътешествие из Египет Нотович издавал излизащото на две седмици списание La Russie, което било посветено предимно на политически и икономически въпроси. В това списание публикувал и свои съчинения и репортажи.

На 2 юни 1899 г. Нотович бил приет в реномираното Общество по история на дипломацията, състоящо се от висши дипломати и историци. В него участвало и семейството Ротшилд. От 1903 до 1906 г. Нотович живял в Лондон. След това вероятно се върнал в Русия. От 1906 г. съществува обширен проект за договор между него и персийския шах за строеж на пътища и водопроводи в Иран. През 1910 г. се появило ново руско издание на будистката биография на Иисус „Животът на свети Иса“. През 1916 г. Николай Александрович Нотович се споменава в един руски каталог като редактор и издател на различни вестници в Санкт Петербург. След това следите му се губят в мрака на историята. Може би отстъпил пред многобройните нападки на противниците си. Възможно е, неудобният размирник да е бил „разчистен от пътя“.