Читать «Христос в Индия» онлайн - страница 13

Кой всъщност е бил Иисус Христос? Кога е роден? Как е изглеждал? Кога е разпънат на кръста? Кога, как и къде е умрял? Във всички книги, написани през първите два века от новата ера, има много малко сведения, въз основа на които можем да кажем нещо за човека Иисус, а по-късните източници са изключително тенденциозни и предполагат вярата в Христос като месия и син Божи. На практика не съществуват непредубедени свидетелства и в неканоничната литература. Науката и до днес не е в състояние да назове точната година на рождението на Иисус. Дискутират се годините между четвъртата и седмата преди новата ера. Сигурно е само, че е роден по времето на царуването на Ирод (умрял 4 г. пр.н.е.). Детските и юношеските години в каноничните евангелия са почти неспоменати, макар че са решителната фаза във формирането на характера на човека. В разказите за краткото време на обществената му дейност намираме много малко сведения за живота му. За историците от неговото време той е напълно непознат. Как е възможно историографите да не запишат нито ред за чудните дела и невероятните неща, написани в евангелията?

Тацит (около 55–120 г.) споменава в своите „Анали“ „суеверната секта“ на християните, чието име произхожда от някой си Христос, екзекутиран по времето на император Тиберий от наместника Пилат Понтийски. Този разказ на най-големия римски историк е възникнал около 108 г. сл.н.е., т.е. близо 80 години след разпъването на кръста, и се опира на двувековни предания. Плиний-младши (около 61–144 г.) и Суетон (около 65–135 г.) споменават сектата на християните, но дума не споменават за Христос. Историографът Суетон бил началник на канцеларията на римския император Адриан и е имал достъп до държавните документи в императорския архив. Опирайки се на тези документи, той описал най-забележителните събития по времето на по-ранните императори, между които и император Клавдий, управлявал от 41 до 54 г. сл.н.е. Клавдий изгонил евреите от Рим, защото били под влияние на някой си „Христос“ и предизвиквали безпорядък. Следователно е известно със сигурност, че още през 50 г. сл.н.е. в Рим е имало привърженици на християнската религия.

Еврейският историограф Йосиф Бен Матиас, станал римски гражданин под името Флавий Йосиф (37–00 г.), публикувал през 93 г. импозантната си творба „Еврейските старини“ — своеобразен възглед за света от създаването му до времето на император Нерон, който трябвало да запознае читателя с историята на евреите. Той описва детайлно политиката и обществото по времето на Иисус и разказва за Йоан Кръстител, Ирод и Пилат, но името на Иисус се споменава; само на едно-единствено място, когато разказва за убийството с камъни на един човек на име Яков, „брат на Иисус, наречен Христос“. Едва през трети век от християнска ръка е съчинена творбата „Testimonium Flavium“ — фалшификация, в която евреинът Йосиф изведнъж доказва чудото с възкръсването на Иисус. Църковните писатели Юстиниан, Терцилий и Киприан не знаят нищо за смяната на вярата от Флавий, а Оригений (около 185–254 г.) дори многократно споменава, че Флавий не е вярвал в Христос.