Читать «Царството на сънищата» онлайн
Григор Гачев
Григор Гачев
Царството на сънищата
— Добър ден, от „Домашен техник“ съм. Вие ли сте поръчали водопроводчик, днес сутринта?
— Да. — Отдръпнах се от вратата и му кимнах да влезе. Докато прекрачваше прага, го огледах изпитателно.
Всъщност, трудно беше да се каже пенсионер ли е, или още не — би могъл да е навсякъде между четиридесет и седемдесет. Среден ръст, слаб. Прошарена, късо подстригана коса. Обикновено, сериозно лице. И огромна кутия за инструменти, която умело провираше през теснотата на коридорчето.
— Какво е протекло?
— Кранът в банята. Насам.
Показах му я и се върнах в хола, при компютъра. След малко обаче инвалидната количка проскърца по коридора откъм детската стая, а след това прозвъня и гласчето на Ели:
— Добър ден!
— Добър да е, момиченце. Да те оставя за малко сама?
— Не, дойдох да гледам. Нали може?… Вие как се казвате?
— Чичо Благо. А ти?
— Елена. Ама ми викат Ели. Чешмата ли оправяте?
— Да. Има нужда от постягане.
— Татко преди оправяше всичко сам, но сега не може, без ръка…
— Ели, остави човека на спокойствие — обадих се аз от хола. — Не може да работи от тебе!
— Ама тате, домашното вече е готово! Искам да гледам как става!
— Не се безпокойте, господине — намеси се водопроводчикът. — Не ми пречи никак. И между другото, имате ли мъничко спирт? Или нещо спиртно?
Въздъхнах тихичко и му налях чашка ракия. Ели беше застанала с количката точно на вратата на банята, и не откъсваше поглед от възрастния мъж. За мое учудване той не гаврътна чашката, а внимателно капна няколко капки на резбата на отвъртения кран и я затърка с парцалче.
— Кранът е здрав, трябва само да се притегне малко. Слагаме спирт, за да почистим по-добре мръсотиите… А сега да почистим и резбата на холендера отвътре. — Той изля още малко ракия на парцалчето, извади от кутията си стара четка за зъби, омота го около нея и бръкна в отвора на щръкналата от стената тръба. — Виждаш ли как светна резбата на крана? Като нова. Харесва ли ти?
— Да! Чичо Благо, откога оправяте чешми?
— Откогато на света има чешми. — Той изплакна парцалчето в легена с водата, намокри го с още ракия и продължи да търка. Едва сега забелязах оставеното до легена празно шишенце от спирт. Сигурно го беше привършил. — Харесва ли ти?
— Да, ама е мъжка работа. Никъде няма водопроводчи… водопроводчички.
— Няма значение какво точно правиш. Важното е да го правиш както трябва. — Чичо Благо отново изплакна парцалчето в легена, избърса отвътре с него тръбата, надникна в нея и кимна доволно. — А сега да сложим кълчищата.
Докато говореше, ръцете му не спираха нито за миг. Гледах като хипнотизиран как те пресукват дълга и тънка нишка от кълчища, как я навиват много внимателно в каналчето на резбата на тръбата. Как след това разбридват на фина мрежа неголямо валмо и го увиват плътно над нишката. За да не се набере тя при затягането, досетих се. И сякаш някой друг вместо мен отбелязваше, че другите водопроводчици просто намотават надве-натри сноп кълчища върху крана, навиват го грубо в муфата, и толкова.