Читать «Случаят Бенковски» онлайн - страница 8

— Стояновия? Не… И е чудо. Като бръснач.

— Нащърбен ли е някъде?

— Не, защо?

Беят се наведе и измъкна под масата голяма пръстена паница. Беше пълна с парчета от големи цигански пирони, насечени сякаш със старовремска бойна секира.

— Преди един сахат Радко ковача ми го показа какво може… Армаган ти е, от Радко. Нож като за теб.

Бенковски уви ножа в парцала и го прибра в пояса си.

— Благодаря. Само затова ли ме викна? Или за още нещо?

— Като гледам, май и даскала по география ти е отказал? Не го виждам да се занимава с друго освен с школото.

— Врели-некипели — преля горчилката на Бенковски. — Колко милиона сме били ние, па колко Турция, какво оръжие, каква огнева мощ, па политически ситуации, па Бисмарк и Франция, и Елзас и Лотарингия… Какво общо имаха те пък с нас, не можах да разбера.

— А иначе е много запален по свободата на България, нали? Само дето чака някой да дойде да я донесе на тепсия. Не вярва, че можете и сами… А дали е нужно, не се и замисля. А?

Бенковски мълчеше.

— А ти замисляш ли се, Бенковски ефенди?

— Казал съм вече какво мисля.

— А условието ми помниш ли? Като събереш армията си, да дойдеш и да ми кажеш що за хора са. И ще построите ли с тях чистата и свята република. Ако не можеш да намериш повече хора, казвай.

Последва дълго мълчание. Накрая Мурад бей се смили:

— Няма да можеш, Бенковски ефенди. Нито с Гьоре Бъчвата, нито с Кючук Стояна, нито с други като тях. Със Станковото момче може и да можеш, ама то още е на седемнайсет, няма да успее да се опази от ножовете на Кючук Стояновци. А и да порасне, пак няма да може — трябва да стане като тях. Нито пък ти ще можеш да стоиш ден и нощ до него, да го пазиш… Прав ли съм?

Бенковски продължи да мълчи.

— Мислиш, че и другите са като теб, Бенковски ефенди, но не е вярно. Видял ли си един друг такъв, дето да живее и диша за свободата, и да е готов на парчета да го режат за нея? Да вярва така, че нищо да не може да го отклони, като теб? И като ходи по улицата с голи ръце, султанският аскер да бяга да се крие от него? Единствен си. На всички други интереса е да добруват както са си сега. Не ти ли го обясни Кириак Стефчовия за четирите сахатя, докато си хортувахте?

Бенковски наведе глава.

— Виждам, че ти го е обяснил, и че си го разбрал. Сега разбери нещо от мен. Опитваш се да насилиш другите да приемат твоето, защото мислиш, че то е по-добро за тях. Но те искат друго, свое — и ще са щастливи с него. Твоето няма да разберат. И да намериш начин да им го дадеш, ще те ругаят и проклинат за него.

Мислиш, че българите са като теб — но те са като Кириака Стефчов, като хаджи Иванчо Карагьозоолу, като даскала по география и като Радко ковача. Различни иначе, но в едно еднакви — искат да са добре, а не да са свободни, и да получават даром. И бръкнеш ли в интереса им, те предават без колебание — и охотно ще се убеждават сами себе си, че и един друг, че са прави. Че са нямали как иначе, и че така е трябвало.

Това са хората, за чиято свобода се бориш. Не е ли време да приемеш, че не са като теб? И че ако искаш да са щастливи, трябва да им дадеш каквото те искат, а не каквото ти искаш?