Читать «Икономика на свободния софтуер» онлайн - страница 3

2.4. Цената на създаване като „заплащане на лиценз“

Разходите за свободния софтуер се заплащат от създателите му, чрез труд (ако са програмисти), или пари (ако не са, и плащат на програмисти). В известен смисъл, те са нещо като заплащане на лиценз за използването му.

Оттук обаче тръгва разликата. Ако някой има нужда от още нещо, той ще заплати с труда си само това нещо — тоест, цялото ще му излезе много по-евтино. Другите автори пък ще получат добавката безплатно, и тя ще намали техния разход за „единица продукт“. Ако авторите са повечко, цената за всеки почва да става твърде ниска в сравнение с полученото.

Интересен елемент тук е балансът на разходите. Ако създаването на някаква програма е твърде скъпо за един, но останалите чакат да я получат наготово, тя никога няма да бъде написана. Ако от нея няма реална нужда, толкова по-добре. Ако обаче има, най-нуждаещите се ще бъдат принудени да се договарят да споделят цената, докато тя не стане приемлива. Това довежда до изключително ефективно менажиране на ресурси на ниско и разпределено ниво — менажиране, пред което стандартният модел на големите софтуерни компании изглежда като тоталитарна икономика пред пазарна. Резултатът е далеч по-висока ефективност на производството, и съответно по-ниска себестойност на продукта.

2.5. Гъвкаво и честно разпределение на разходите.

Друга една причина е, че свободният софтуер, поради механизма си на разработка, предлага много гъвкаво и честно разпределение на разходите за създаването му.

Не всички автори плащат еднакво за всичко. Нужните на всекиго части получават подкрепа от всекиго. Модул, нужен на само един автор, би получил подкрепа само от него. Тези, които имат по-силна нужда от даден модул, допринасят повече от тези, които имат по-малка.

Всичко това води не само до отлична ефективност, но и до честно разпределяне на производствените разходи. А това още веднъж допринася за честността и откритостта около свободния софтуер. Изобщо, откритостта при софтуера е както при хората — всеки вярва на откритите, и се съмнява в прикритите. Често основателно.

2.6. Неограничена взаимопомощ между създателите на свободен софтуер.

Съвременният строител не ходи да копае сам глината за тухлите, нито пък сече и дяла лично дърветата за дограмата. Той използва направо готови панели или дори цели модули. Точно така съвременният програмист не пише всичко от двоичен код на ръка — той предимно сглобява готови компоненти.

Ако създавате комерсиален софтуер, вие трябва или да напишете от нулата всички компоненти, които ще използвате, или да ги закупите, често на висока цена. И дори ако я платите, ще имате достъп до само малка част от съществуващите комерсиални компоненти (обикновено под 1%). А да закупите 100 различни компилатори и библиотеки с компоненти, да не говорим за това да си обучите персонала на всичките, ще направи програмата Ви недопустимо скъпа.