Читать «Фондация и хаос» онлайн - страница 5

Корабът леко трепна и в стаята иззвъня малка камбанка. Толк затвори очи и машинално се вкопчи в облегалката на креслото. Лодовик просто обърна лице напред.

— Последният Скок — каза капитанът и погледна Лодовик. — Доверявам ви се достатъчно, съветник, но на собствените си умения имам повече доверие. Нито Императорът, нито Линг Чен могат да си позволят да губят хора с моята квалификация. Все още знам как да поправям части от двигателя, ако се повреди. Малцина капитани вече могат да се похвалят с това.

Лодовик кимна; проста истина, но не особено силна броня.

— Изкуството да се използват важни човешки ресурси, без да се злоупотребява с тях, също може би вече е загубено, капитане. Честно ви предупреждавам.

Толк се намръщи.

— Разбрах ви. — Обърна се да излезе, после чу нещо необичайно. Погледна Лодовик през рамо.

— Усетихте ли нещо?

Корабът внезапно завибрира отново, този път с пронизително разтегливо скърцане, от което им настръхнаха косите. Лодовик се намръщи.

— Усетих го. Какво беше?

Капитанът наклони глава и се вслуша в далечния глас, който бръмчеше в ухото му.

— Някаква нестабилност, нередовност при последния Скок — рече той. — Не е непознато като явление при приближаване към звездна маса. Може би трябва да се върнете в каютата си.

Лодовик изключи прожекторите в ложата и стана. Усмихна се на капитан Толк и го потупа по рамото.

— От всички на служба при Императора аз най-много бих желал да ви поверя превеждането ни през плитчините. Но сега трябва да прегледам какви възможности имаме. Подбор, капитан Толк. Максимизация на онова, което можем да вземем с нас, в сравнение с онова, което може да се складира в подземни хранилища.

Лицето на Толк потъмня, той сведе очи.

— Собствената ми семейна библиотека в Алос Куад е…

Алармените системи на кораба ревяха, сякаш огромни животни ревяха от болка. Толк вдигна ръце в инстинктивна самозащита и закри лице…

Лодовик скочи на пода и се сви на две невероятно сръчно…

Корабът се завъртя като пумпал в съвсем непредвидено фракционно измерение…

И сред отвратителна мъгла от бедствени импулси и с рев на умиращо чудовище той направи непредвиден, асиметричен Скок.

Изплува отново сред пустия безкрай на статусната геометрия — нормално, неразтегнато пространство. Гравитацията на кораба сдаде в същия миг.

Толк се издигна на няколко сантиметра от пода. Лодовик се разгъна и се пресегна към облегалката на креслото, в което седеше само преди малко.

— Излязохме от хиперпространството — рече той.

— Няма съмнение — отвърна Толк, — но, в името на прокреацията, къде?

Лодовик вмиг разбра онова, което капитанът не бе разбрал. Заливаше ги междузвездна приливна вълна от неутрино. Никога за векове живот той не бе преживявал подобна яростна атака. Сложните и свръхчувствителни пътеки на позитронния му мозък усещаха частиците неутрино като рехав облак от бръмчащи насекоми; и все пак те минаваха през кораба и човешкия му екипаж като безбройни парченца нищо. Едно-едничко неутрино, най-изплъзващата се частица, можеше да премине през олово, дебело цяла светлинна година, без то да я спре. Наистина, те много рядко взаимодействаха с материята. Но в сърцето на свръхновата на Кейл огромни количества материя бяха компресирани до неутроний и бяха произвели по частица неутрино на всеки протон — повече от достатъчно, за да взривят външните обшивки още преди година.