Читать «Фондация и хаос» онлайн - страница 231

— Шанс за тебе да се замесиш с уязвим дух.

— Дух? Може би… Толкова много неизразена нужда от одобрение, от осъществяване.

— Като дете си — дай да отклоняваш и изкривяваш.

— Открих семенцето на свободата — много крехко. Аз просто го полях с някой и друг пренасочен електрон, позитронна верига, отклонена оттук натам… Помогнах на частиците да извършат онова, което и без това биха извършили, ако той беше скъсал програмните си вериги.

— Дяволски фокуси! — възкликна Жана, но не без известно възхищение. — Винаги си бил хитрец.

— Не съм направил нищо, което един добър Бог не би одобрил. Позволих на свободната воля да разцъфне. Не бъди жестока с мен, Дево. Ще бъда мил, ако ми позволиш да имам свои слабости. Може би така е по-интересно.

— Твоите грехове вече надали ме тревожат — каза Жана. — След онова, което се случи, когато онази ужасна жена… — еквивалент на потръпването. — Боя се, че и двамата отново можем да се изправим пред разпад — пред загубата на самите ни души. В края на краищата ние не сме хора…

Волтер прекъсна хода на разсъжденията й, който продължаваше да го безпокои.

— Никой не знае, че сме тук. Взривиха ни; те усетиха как умираме. Сега те си имат свои собствени грижи. Ние сме неуместни призраци, никога неживели в действителност. Но ако роботите могат да станат хора… тогава защо не и ние, любов моя? Няма вечно да бродим из Мрежата.

Жана възприе това, без да отговори, за няколко милионни от секундата. А после в дълбоко скритата им матрица, заровена в дълбините на машина, проектирана постоянно да следи ежедневното натрупване на богатства на Трантор, тя усети как последните сегменти на нейното записано „аз“ се съединяват с набързо записаните фрагменти от последните й мигове с Данийл в Залата за освобождаване.

— Ето — каза тя, — вече съм цяла. Пак повтарям: ами нерешените въпроси? Може ли да се определи съдбата на човечеството, успехът на благословения Хари Селдън?

— Големите въпроси като че отново са в течение — отбеляза иронично Волтер.

— Няма последен съд?

— Последен съд от огромния Никой, Нищото отец на твоите заблуждения или механичния човек, към когото похотливо се стремеше през последните няколко десетки години?

Жана отхвърли тона и намеците с изискана хладина.

— Бог говори чрез делата ни и, разбира се, чрез мен. Какъвто и да е моят произход, аз продължавам да бъда Негов Глас.

— Разбира се.

— Данийл…

— Не решава нищо и без човечеството е загубен.

— Значи изход няма — каза тя разочаровано.

— Страхуваш ли се какво ще излезе от всичко това, скъпа моя?

— Страхувам се, че няма да ме има, когато всичко се разреши. Тези твърдоглави деца… Ако разберат за нас, те ще ни намразят, може би ще се стремят да ни унищожат завинаги!

— Те си имат други грижи и никога няма да разберат за нас — каза Волтер. — Те трябва да изиграят една голяма измама. Аз проучвах, докато ти преплиташе в едно отделните си „аз“.

— И какво научи?

Волтер изведнъж осъзна, че ще е мъдро да си замълчи, инак може би Жана щеше да отиде при Данийл и да му изпее всичко! Никога нямаше да може да й се довери напълно — как можеше да я обича толкова?