Читать «Кървава музика» онлайн - страница 136

Бурята утихна преди зазоряване. Долу се възцари мъртвешки покой, докато тъмната полусфера на нощта отстъпваше.

След това се развихри денят, обагряйки в оранжево сияние равния, лишен от вълни океан и притихналата суша. От слънцето извираха концентрични кръгове светлина.

Сюзи виждаше много надалеч. Беше съвсем мъничка, но погледът й достигаше до всяко кътче на планетата! И отвъд.

Вътрешните планети хвърляха издължени сенки сред обгръщащата ги мъглявина. Външните планети се люшкаха на орбитите си, a сетне разцъфнаха в калейдоскопично великолепие, протягайки хладни, сияйни ръце за да посрещнат завръщащите се блудни луни.

В продължение на една кратка, разтреперана въздишка Земята съумя да съхрани своята цялост в този водовъртеж. Когато удари часът, градовете, селищата и селцата — къщите, колибите и навесите — се оказаха празни, като изсъхнали пашкули.

Ноосферата размаха крилете си. Там, където се докосваха, звездите танцуваха, празнуваха и се превръщаха в горящи снежинки.

ИНТЕРФАЗА

ВСЕЛЕНАТА НА МИСЪЛТА

Михаел Бернард, почти на деветнадесет, кипящ от жизненост, седеше в морския ресторант на отсрещния бряг на Голдън гейт, а до него беше Оливия. Над тях се полюшваха изсушени скелети на риби и пластмасови, неособено оригинални модели на едри морски раци.

Току що му беше съобщила, че годежът й е развален.

Той сведе очи към покривката, въодушевен от новоразкриващите се възможности. Пътят към сърцето й изглеждаше разчистен.

— Вечерята беше чудесна — продължаваше да бъбри безгрижно Оливия. — Благодаря ти. Ще ти призная, че ужасно се зарадвах, когато ми позвъни.

— Чувствах се глупаво — рече смутено Бернард. — Последния път се държах като пълен кретен.

— Не. Беше много мил.

— Мил, значи. Хъм. — Той се разсмя.

— Не се безпокой. Нищо ми няма. Вече преживях шока и сега…

— Разбирам те.

— Когато той ми каза, че иска да развалим годежа, първото, което си помислих бе, че трябва да се заловя здраво за ученето. Сякаш въобще не го бях чула. Заболя ме едва след като си отиде. И тогава си помислих за теб.

— Ще ми дадеш ли още един шанс?

Оливия се усмихна.

— Само ако си толкова мил, колкото беше досега.

Не е загубено нищо. Нито е забравено.

Има го в кръвта, в плътта.

Сега и във вечността.

Информация за текста

Greg Bear

Blood Music, 1985

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

КЪРВАВА МУЗИКА. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Кристална библиотека Фантастика, No.13. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Blood Music, by Greg BEAR]. Печат: Светлина, Ямбол. Формат: 130×200 мм. Страници: 222. Цена: 2.60 лв. (2600.00 лв.). ISBN: 954-8340-28-3 (грешен).

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/310]

Последна редакция: 2008-06-29 13:17:23

1

Националния Институт по Здравеопазване — бел.прев.

2

Биочипове с медицинско приложение

3

човек с технически умения и познания (амер. — жаргон) — бел.прев.