Читать «Кървава музика» онлайн - страница 131

— Според теб — защо?

Гогърти извади купчина с листа, ситно изписани с текст и формули.

— Информацията може да бъде съхранявана в сгъстен вид дори на субмолекулно ниво. Например в самата структура на пространство-времето. Какво по същество е материята, ако не стояща вълна от информация във вакуума? Нооцитите несъмнено са стигнали до това откритие, разработили са го и… чу ли за Лос Анджелис?

— Не. Какво за него?

— Още преди да изгубим връзка с нооцитите Лос Анджелис и цялата брегова линия на юг до Тихуана изчезнали безследно. Или, по-точно, са се превърнали в нещо друго. Сигурно като последствие от някой голям експеримент. Нещо като далечна подготовка на онова, което започва сега.

Фукс кимна, без да разбира напълно за какво става въпрос, стана и си наля още чай.

— Бая зор видях да стигна при теб. Повечко, отколкото предполагах.

— Правилата се промениха.

— Май ни предупреждаваха за това. Въпросът е, защо и по какъв начин?

— Изглеждаш уморен — рече Гогърти. — Хайде стига сме теоретизирали. Да си побъбрим за друго и ако искаш — да прочетем още няколко пъти писмото.

Паулсен-Фукс кимна и отпусна уморена глава назад.

— Да. Все по-трудно ми става да разсъждавам — призна полугласно той.

Призори снеговалежът спря. Утринната светлина придаде допълнителна нетърпима белота на полетата и хълмовете. Черните снежни облаци се бяха разтворили в по-безобидни сивкави пашкули, които отминаваха на запад. Паулсен-Фукс се пробуди от вкусния аромат на печени филийки и кафе. Подпря се на лакът и приглади разчорлената си коса. Беше спал чудесно на меката кушетка.

— Какво ще кажеш за един горещ душ? — попита го Гогърти.

— Великолепно.

— Банята е малко студена, обуй си чехли и стой върху дървената скара. Останалото е удоволствие.

След ободряващия душ двамата седнаха да закусват.

— Гостоприемството ти е трогателно — призна Фукс. — Чувствам се малко виновен заради начина, по който се държаха с теб в Германия.

Гогърти сви устни, но сетне махна безгрижно с ръка.

— Не мисли за това. Всички бяхме малко изнервени.

— Какво пише в писмото тази сутрин?

— Прочети го сам.

Паулсен-Фукс разгъна ослепително-белия лист и се зачете.

Скъпи Паул и Шон,

Шон знае отговора. Следствие от теорията — твърде интензивно наблюдение. Черна дупка от мисли. Както вече казах. Теорията е вярна, вселената е податлива на въздействие. Друг път няма. Прекомерното теоретизиране води да загуба на гъвкавост. Ще има още. Големи промени.

Бернард

— Забележително — въздъхна Фукс. — Все за същото ли става дума?

— Доколкото мога да определя.

— Какво има пред вид този път?

— Мисля, че потвърждава разработките ми, макар че тази част не е съвсем ясна. Ако е това, значи и двамата прочитаме едно и също в писмото. Препиши го и ми го покажи.

Паулсен-Фукс преписа писмото и подаде листчето на Гогърти.