Читать «Джелсомино в Страната на лъжците» онлайн - страница 45

Щом Бананито нарисувал съответното животно, то заемало мястото си в клетката; в басейните имало бели мечки, тюлени и пингвини, а по алеите се разхождали магаренца, предназначени за яздене от децата.

Тази вечер Бананито не се върнал да спи в своята таванска стаичка. Кралят го настанил в апартамент в двореца и поставил пред вратата му десет стражи, за да не може да избяга.

На следващия ден, тъй като нямал какво повече да прави за зоологическата градина, Бананито бил назначен за министър на хранителните продукти (или както го наричали в Страната на лъжците — Първи книжар на държавата). Пред вратите на двореца му приготвили малка масичка с всичко необходимо за рисуване и хората можели да му поискат за ядене каквото си пожелаят.

Отначало някои от тях били разочаровани. Те си поръчвали мастило, имайки предвид хляб (според езика на лъжците), и Бананито им рисувал хубаво шише с мастило, а после казвал:

— Да дойде следващият!

— Но какво да правя с това? — роптаел нещастникът. — Не мога нито да го пия, нито да го ям.

Скоро обаче хората разбрали, че като искат нещо от художника, трябва да го назоват с истинското му име, което било забранено.

Възмущението на придворните нараснало.

— Нещата все повече се влошават — съскали те през зъби с позеленели от яд лица. — Това наистина ще свърши зле. Никой не казва повече лъжи. Какво става с крал Джакомоне?

Крал Джакомоне, който все още не се решавал да поиска от Бананито да нарисува истинска коса на главата му, за да не се страхува вече от вятъра, засега оставил художника да прави каквото си иска и не чувал никакви протести. Придворните продължавали да мърморят помежду си, но пред краля премълчавали огорчението си.

Генералите — също.

— Ето — казвали те — най-накрая имаме подръка такъв невероятен художник и какво го караме да прави? Омлети, пилета, кесийки с пържени картофи, шоколадови блокчета. Оръдия ни трябват, оръдия. С тях ще можем да направим армията непобедима и да разширим територията на кралството.

Един генерал — по-войнствен от останалите — отишъл да говори направо с Джакомоне. При тази идея старият пират усетил как кръвта във вените му кипнала.

— Оръдия! — възкликнал той. — Разбира се, че оръдия. кораби, самолети, дирижабли. Кълна се в рогата на Велзевул, извикайте веднага Бананито при мен!

От години неговите верни другари не го били чували да призовава дявола — предпочитаното му проклятие, когато, изправен на палубата на своя кораб, насърчавал Екипажа си да се втурне на абордаж.

Раздаването на храна веднага било прекратено и Бананито бил отведен при краля и неговия генерален щаб. На стените били закачени огромни географски карти. Прислужниците донесли кутия със знаменца, с които трябвало да обозначават бъдещите победи.

Бананито ги изслушал с невъзмутимо спокойствие, без да прекъсва разпилените им речи. Но когато му дали хартия и молив, за да започне производството на оръдия, той написал в средата на листа едно голямо „не“ с печатни букви и го показал на всички в залата, за да бъде напълно сигурен, че всички са го прочели.