Читать «Джелсомино в Страната на лъжците» онлайн - страница 44

Той обаче останал разочарован: крал Джакомоне, който вече бил предупреден за станалото, заповядал художникът да бъде докаран при него и съвсем хладно освободил началника на стражата с думите:

— Заради вашето откритие ще получите медал за заслуга!

„За какво ли ми е този медал за заслуга — мърморел си началникът на охраната. — Имам вече двадесет и четири, всичките от картон: ако имах маси, които се клатят, можех да използвам медалите, за да подпирам краката им.“

Но нека го оставим да си мърмори и да се сърди! По-добре е да видим какво станало на срещата между Бананито и крал Джакомоне.

Художникът съвсем не се смутил от обстоятелството, че се намирал пред всевластния владетел и отговарял най-спокойно на въпросите му, без да престава да гледа красивата перука с оранжев цвят, която блестяла върху главата на Джакомоне като кошница с портокали.

— Какво има толкова за гледане?

— Възхищавам се от косата ви, Ваше Величество!

— Бихте ли могли да нарисувате такава?

Тайната надежда на Джакомоне била да накара Бананито да му нарисува направо на главата истинска хубава коса, така че да няма нужда да сваля перуката и да я поставя върху нощното шкафче, преди да си легне.

— Толкова хубава, разбира се, не! — отговорил Бананито, като се надявал, че с това ще му направи удоволствие. Той изпитвал съжаление към Джакомоне, че може толкова много да страда от плешивостта си. Толкова хора си стрижат косата от ниско по-ниско, за да не се мъчат да се решат, а освен това нима за хората се съди по цвета на косата? Дори ако Джакомоне имал прекрасна естествена черна и къдрава коса, пак би си останал същият разбойник и пират, какъвто всички го познавали.

Като въздъхнал, Джакомоне изоставил временно идеята художникът да му нарисува коса на главата и решил да използва таланта на Бананито за дела, които да оставят името му в историята като велик владетел.

— Ще те назнача за министър на зоологическата градина — казал той на художника. — Градина има, но в нея няма животни. Ти трябва да ги нарисуваш. Но внимавай, не трябва да пропускаш нито едно.

„По-добре министър, отколкото в затвора“ — помислил си Бананито. И още същата вечер пред очите на стотици зрители нарисувал и накарал да оживеят стотици животни от всички видове: лъвове, тигри, крокодили, слонове, папагали, костенурки, пеликани. И, разбира се, кучета, много кучета: овчарски, ловджийски хрътки, пекинези, даксове — и всичките до едно лаели за голям ужас на придворните.

— Докъде ще стигнем — шепнели те, — ако Негово величество разреши на кучетата да лаят? Нали е незаконно! С този лош пример пред очите на хората в главите им могат да се породят опасни идеи.

Но Джакомоне бил издал заповед да не безпокоят Бананито и да го оставят да прави каквото си иска, така че придворните трябвало да се примирят и да преглътнат протеста си.