Читать «Джелсомино в Страната на лъжците» онлайн - страница 38

— Сега седни! — казал лекарят.

Бенвенуто седнал и след минута лекарят казал:

— Стани!

Бенвенуто станал и лекарят отново го измерил на височина и ширина.

— Хм! — казал докторът, като изтрил очилата си с кърпа, за да бъде действително сигурен, че вижда добре. — Пак седни!

Той накарал Джелсомино да прави това няколко пъти и най-сетне отсякъл:

— Действително интересен случай! Това момче страда от нова болест, от която никой преди него не е страдал. Болестта му е такава, че като стои седнал, расте бързо. За него една минута се равнява на един ден. Лечението е следното: трябва да стои винаги прав. В противен случай само след няколко седмици ще го видите белобрад старец.

След заключението на лекаря животът на Бенвенуто съвсем се променил. В училище му дали специален чин — без седалка, за да не може дори да се изкуши да седне. Вкъщи трябвало да се храни прав и тежко му, ако се опитал да поседне и почине дори за миг.

— Внимавай, искаш да остарееш преждевременно ли?

— Ставай, ставай или искаш да ти побелее косата?

А не лягал ли да спи?

Не! Никакво легло, ако не искал да се събуди с бяла брада. Бенвенуто трябвало да се научи да спи прав като конете. Затова и съседите го кръстили „Бенвенуто, който никога не сяда“. И този прякор му останал за цял живот.

Един ден баща му се разболял и скоро след това бил на смъртно легло.

— Бенвенуто — казал той на сина си, преди да затвори завинаги очи, — сега грижата за семейството пада върху теб. Грижи се за майка си, която вече е стара и не може да работи. Намери си почтена работа. Работата няма да те уморява, напротив, така ще останеш млад, тъй като няма да ти остава време да седиш.

На следния ден след погребението Бенвенуто започнал да търси работа, но където и да отидел, хората му се смеели в лицето:

— Работа ли търсиш, момче? Да, но тук не се играе на топчета. Много си малък, за да постъпиш на работа във фабрика.

— Работа ли? Та нали ще ни глобят, ако те приемем на работа. Забранено е деца да се приемат на работа.

Бенвенуто не протестирал, но си мислел как да се справи с това положение.

Той се върнал вкъщи, седнал пред огледалото и зачакал.

— Докторът каза, че ако стоя седнал, ще остарея. Я да видим дали е вярно…

След няколко минути забелязал, че наистина расте, тъй като обувките му станали тесни. Той се събул и започнал да наблюдава краката си как растат. Когато се погледнал отново в огледалото, останал изненадан.

— Кой ли ще е този младеж с черни мустаци, който ме гледа? Струва ми се, че го познавам. Има нещо познато в лицето му…

Най-сетне разбрал каква е работата и започнал да се смее:

— Та това съм аз. Наистина колко бързо съм пораснал! А сега да ставам прав, защото не ми се иска да остарея…

Представете си какъв израз е имало лицето на майка му, когато видяла пред себе си такъв едър и здрав младеж с глас на морски вълк и мустаци на фелдфебел.

— Бенвенуто, детето ми, колко си променен!

— За добро е, майко. Сега ще мога да работя.

И без да ходи да търси работа, той изкарал количката на баща си и тръгнал по улиците, като викал: