Читать «Дяволското блато» онлайн - страница 34

— Да, само че и тя си отиде.

— Как така си отиде? Нямаше ли с нея едно дете?

— Да, едно момченце, което плачеше. Те си отидоха преди два часа.

— Къде отидоха?

— Ами сигурно откъдето са дошли. Не ги попитах.

— Но защо са си отишли? — каза Жермен още по-неспокойно.

— Боже, че аз отде да зная!

— Сигурно не са се разбрали за цената. И все пак нали това трябваше да е уговорено предварително!

— Не мога нищо да ви кажа. Видях ги, когато дойдоха и като си отидоха. Това е всичко.

Жермен отиде в чифлика да разпита чифликчиите. Никой не можа да му обясни какво е станало. Но сигурно беше, че след като говорила с чифликчията, девойката си беше отишла, без дума да продума, и беше отвела детето, което плачело.

— Да не би да са се отнесли грубо със сина ми? — извика Жермен с пламнали очи.

— Той ваш син ли беше? Е как тъй тогава беше с малката? Вие откъде сте и как се казвате?

Жермен, като видя, че в този край имат навик да отговарят с въпроси на въпросите, тропна нетърпеливо с крак и пожела да говори с господаря.

Той не беше там. Нямал навик да остава целия ден в чифлика. Качил се на коня и отишъл нанякъде, може би в някой от другите си чифлици.

— Добре де, не знаете ли защо е заминала девойката? — запита Жермен още по-разтревожен.

Чифликчията размени странна усмивка с жена си, после отговори, че не знаел нищо и че това не го засягало. Жермен успя да узнае само, че девойката и детето отишли във Фурш. Той изтича във Фурш. Вдовицата и обожателите й не се бяха върнали, нито татко Леонар. Прислужницата му каза, че девойката и едно дете дошли да питат за него, но понеже не ги познавала, не ги приела и ги посъветвала да отидат в Мерс.

— А защо не сте ги приели? — запита мрачно Жермен. — В този край, изглежда, сте много недоверчиви, щом не отваряте вратата си на ближния.

— Ах, боже мили — отговори прислужницата. — В такава богатска къща трябва да се внимава. Аз отговарям за всичко, когато ги няма господарите, и не мога да приемам първите срещнати.

— Отвратителен обичай — каза Жермен, — предпочитам да бъда беден, отколкото да живея в такъв страх. Сбогом, девойко, сбогом негостоприемен край!

Той разпита в околните къщи, казаха му, че са видели овчарката и детето. Тъй като малкият беше тръгнал от Белер непредвидено, необлечен, със скъсана блузка, наметнат с агнешка кожа, а малката Мари, разбира се, както винаги беше бедно облечена, всички ги помислили за просяци, предложили им хляб, девойката приела парче хляб за детето, което било гладно, после бързо се отдалечили и влезли в гората.

Жермен размисли за миг и после запита дали чифликчията от Ормо е идвал във Фурш.

— Да — отговориха му, — мина на кон малко след девойката.

— Нея ли гонеше?

— А, значи, го познавате — разсмя се кръчмарят, когото той беше запитал. — Да, той е веселяк и дяволски обича да тича подир момичетата. Но мисля, че не е уловил тази, макар че ако я види…

— Достатъчно, благодаря.

И Жермен просто полетя към обора на Леонар. Оседла Сивушка, яхна я и се понесе в галоп към горите на Шантлуб.

Сърцето му туптеше от безпокойство и гняв, пот оросяваше челото му, разкървави хълбоците на Сивушка, която, като се озова на път към своя обор, се спусна да тича, без да я подканят.