Читать «Дяволското блато» онлайн - страница 30

Жорж Санд

— Бъди спокоен, татко, ще я накарам да каже „да“. Малката Мари прави винаги това, което аз искам.

И той се отдалечи с девойката. Жермен остана сам, по-тъжен и по-нерешителен от когато и да било.

XII. Селската лъвица

Все пак, когато нагласи дрехите и коня, когато яхна Сивушка и му показаха пътя за Фурш, той си помисли, че няма накъде да отстъпва и трябва да забрави тази вълнуваща нощ като опасен сън.

Завари татко Леонар на прага на бялата му къща, седнал на дървена пейка, боядисана в яркозелено. Шест каменни стъпала водеха към площадката — така се виждаше, че къщата има изба. Стените на градината и конопчийницата бяха варосани. Къщата беше красива, можеше да мине дори за градска.

Бъдещият тъст посрещна Жермен и след като пет минути го разпитва за цялото семейство, добави думите, приети за израз на вежливост, когато се посрещат гости:

— Дошли сте да се поразходите ли?

— Дойдох да ви видя — отговори Жермен — и да ви поднеса този малък подарък от страна на моя тъст, като ви кажа също така от негова страна, че сигурно знаете с какви намерения идвам у вас.

— Ха, ха — засмя се татко Леонар, като потупа големия си корем. — Виждам, разбирам, зная! — И като намигна, добави: — Вие не сте единственият, млади човече. В къщата вече трима кандидати чакат като вас. Аз не отпращам никого и ще ми бъде много неприятно да обидя когото и да било, защото всичките са добри партии. И все пак заради татко Морис и като имам предвид колко плодородни са земите, които обработвате, предпочитам да сте вие. Но дъщеря ми е пълнолетна и господарка на имота си. Ще постъпи, както й се харесва. Заповядайте, запознайте се с нея, пожелавам ви да изтеглите печелившия номер.

— Извинявайте, прося извинение — отговори Жермен, много изненадан, че се оказа допълнителна бройка, където очакваше да бъде единствен. — Не знаех, че дъщеря ви има и други женихи и не идвам, за да им я оспорвам.

— Ако сте си помислили, че поради вашето закъснение — отговори, без да губи доброто си настроение, татко Леонар — дъщеря ми ще страда от липса на кандидати, много сте се излъгали, момчето ми. Нашата Катрин има с какво да привлече желаещите да се оженят за нея и трудно ще й бъде само да избира. Но заповядайте в къщи, казвам ви, не губете смелост. Тя е жена, която си заслужава да се борят за нея. — И като бутна Жермен да влезе в къщата, извика с весела грубост: — Хей, Катрин, ето че дойде още един!

Това весело, но просташко представяне на вдовицата в присъствието на другите ухажори, смути и ядоса Жермен. Той се почувствува неловко и остана известно време, без да се опитва да вдигне очи към красавицата и нейния двор.

Вдовицата Герен беше добре сложена и все още свежа. Но Жермен от пръв поглед не хареса изражението на лицето й и тоалета й. Тя изглеждаше дръзка и доволна от себе си и забрадката й, подшита с три реда дантела, копринената й престилка и шалчето й в златисточерно съвсем малко съответствуваха на представата му за сериозна и порядъчна вдовица.