Читать «Спиране на сърцето» онлайн - страница 4

В ръцете си носеше мръсен син пешкир. Погледна Нюбай и смотолеви нещо под носа си, после седна до тезгяха. Стоя неподвижно няколко секунди, надигна се и тръгна бавно къв едно от купетата. Търговският пътник го наблюдаваше без да показва някакви емоции. Старият мъж Дарфи седна в купето, но скоро стана още веднъж и се премести на отсрещното място.

— Знаеш ли — обърна се към него Нюбай, — ако ти се наместиш в купето зад тебе, а пък аз отида до тезгяха и след това ти се преместиш на моето място, ние двамата ще сме извършили точно три премествания.

— Не мога да намеря точно-точното място — отвърна Старият мъж Дарфи.

— Много от нас имат подобни проблеми — допълни Нюбай.

— Аз имам постоянно място. Идвам тук всяка вечер и сядам на едно и също място, но понякога забравям, кое е то.

— Е, лека нощ — каза Нюбай, като се изправи и накани да тръгва.

Точно тогава Лорън се върна.

— Играете ли шах? — запита тя. — Току-що ви чух да говорите.

— Да — отворна търговският пътник, — когато пътувам аз винаги нося малък магнитен шах с мен и понякога играя, ако няма какво друго да правя.

По някаква своя причина Лорън се замисли. Нюбай сви рамене и се запъти към вратата.

— Аз искам да играя — изведнъж каза Старият мъж Дарфи.

Нюбай се спря на половината път до вратата. Гласът на пияницата звучеше ясно и повелително.

— Доста съм добър — продължи да настоява Дарфи, — и ще ти доставя удоволствие.

— Съжалявам, но трябва да тръгвам — отговори Нюбай и се обърна.

— Вие имахте достатъчно време да изядете един пай — спря го Лорън. — Трябва да останете за една партия. Старият мъж Дарфи умира за шах. Аз желая да видя как го прави. Освен това той щеше да ви заведе у леля Роужи, не беше ли така?

Търговският пътник се обърна и се върна на мястото си в своето купе.

— Добре — съгласи се той, — мисля, че орисниците са заговорничели срещу мен.

Лорън леко се намръщи.

— Вие не бива да го правите, ако не желаете — обясни тя. — Аз само си представих, че би било хубаво да стане.

— Дяволской срещу Дрийн — каза Старият мъж Дарфи, — Копенхаген, 1926 година. Спомняте ли си втората партия? Оставеният под заплаха топ — изглежда като недоглеждане — истински майсторски ход.

— Вие били ли сте там? — полюбопитствува Нюбай.

Старият мъж Дарфи се втренчи в събеседника си за миг, зачервените му очи се присвиха още повече, закашля се и влажния тънък звук предизвика отвращение у Нюбай.

— Не — отвърна пияницата. — Четох по вестниците и това е всичко.

— Има ли някакво значение? — попита Лорън.

— Просто искам да знам срещу какъв играч ще седна — каза Нюбай. — Достатъчно съм се наслушал за шахматисти-ентусиасти, които в малки градчета като вашето гледат да уловят някой балама като мен.

— Ние не правим такива неща — възрази Старият мъж Дарфи.

— После, този град не е толкова голям — допълни Лорън.