Читать «Няма кой да пише на полковника» онлайн - страница 33

— Отговори ми!

Полковникът не знаеше дали беше чул тези думи преди или след заспиването. Навън се развиделяваше. Прозорецът се очертаваше, пълен със зелената светлина на неделния ден. Помисли, че го тресе. Очите му горяха и трябваше да направи голямо усилие, за да осъзнае всичко наоколо си.

— Какво можем да направим, щом не можем нищо да продадем? — повтори жена му.

— Тогава вече ще е двадесети януари — отговори полковникът в пълно съзнание. — И същата вечер ще ни платят двадесет на сто.

— Ако петелът спечели — каза жена му. — Ами ако загуби? Не ти ли минава през ума, че петелът може да загуби?

— Този петел не може да загуби.

— Но ти допусни, че загуби.

— За това ще започнем да мислим след четиридесет и пет дни — каза полковникът.

Жена му се отчая.

— А дотогава какво ще ядем? — попита тя, като хвана полковника за яката на фланелата и силно го разтърси. — Кажи ми, какво ще ядем?

На полковника му бяха нужни седемдесет и пет години — всичките седемдесет и пет години от живота му, минута по минута, — за да стигне до този миг. Той се почувства чист, ясен, непобедим, когато отговори:

— Лайна.

Париж, януари 1957

Информация за текста

Gabriel García Márquez

El coronel no tiene quién le escriba, 1961

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Габриел Гарсия Маркес. Избрани творби, том I

Колумбийска. Първо издание

ДИ „Народна култура“, София, 1979

Редактор: Симеон Владимиров

Художник: Владислав Паскалев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16256]

Последна редакция: 2010-05-29 23:50:00