Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 5

Пърси Биш Шели

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ПРОМЕТЕЙ

ДЕМОГОРГОН

ЮПИТЕР

ЗЕМЯТА

ОКЕАН

АПОЛОН

МЕРКУРИЙ

ХЕРКУЛЕС

----------

АЗИЯ

ПАНТЕЯ

ЙОНА — Океаниди

----------

ПРИЗРАКЪТ НА ЮПИТЕР

ДУХЪТ НА ЗЕМЯТА

ДУХЪТ НА ЛУНАТА

ДУХОВЕ НА ЧАСОВЕТЕ

ДУХОВЕ, ЕКОВЕ, ФАВНИ, БЕСОВЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Дефиле с ледникови скали в Индийския Кавказ. Прометей, прикован над една бездна. В краката му седят Пантея и Йона. Нощ. През време на действието постепенно се съмва.

ПРОМЕТЕЙ

Ти, цар на богове и на демони,

ти, цар на всички освен едного,

обгърнал хиляди пламтящи светове,

които двама ний с очи безсънни

еднички виждаме — земята погледни!

Тя цялата гъмжи от твои роби,

пред теб прострени ничком за молитва,

сред гробници от стъпкани сърца,

а ти отвръщаш им със страх и скърби!

И само мене, твоя враг, накара

в безокия си гняв да тържествувам

над злобата и жалката ти мъст!

Три хиляди години часовете

минават, неспохождани от сън,

и остра болка всеки миг дели

на много мигове като години дълги!

Мъчения, ненавист, самота

и отчаяние е мойто царство

и въпреки това е по-велико

от твоето, властителю могъщ!

А би бил всемогъщ, ако делях

със теб срама на твойта тирания,

ако не бях разпънат, окован

на тази канара, възпряла даже

орлите със снагата си; студена,

безмерна, черна, мъртва, оглушала,

където няма живо същество,

където и тревичка не расте,

а само мъка, само вечна мъка!…

Без отдих! Без надежда! И все пак

издържам аз! Земя, не ме ли чувстваш?

Ти, слънце ярко, висини просторни,

не ме ли виждате? Ти, океане глух,

непостоянна сянка на небето,

не ме ли чуваш как умирам тук?