Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 79

— Дааа — измънка провлачено Дюран. — Сега наистина всичко си отива на мястото. Периа нахлува в стаята на Кулон, защото мисли, че ще намери там мадам де Вол. И наистина я намира — сама, разбира се. През това време Кулон се крие в банята, готов да излезе веднага щом започне любовната сцена. И да свърши веднаж за винаги с Периа.

— С какво оръжие?

— Той е имал пистолет с много модерен и съвършен заглушител. Пренесла го е мадам де Вол в своята чанта. Но тук става неочакваното. Периа грубо запитва де Вол какво търси Кулон в хотела. И изпълнен с подозрения, тръгва към банята. Какво ще стане там? Ще успее ли изненаданият Кулон да реагира? Нямало много време за мислене. Мадам де Вол е носела чадърче, а в дръжката на чадърчето монтирана удобна и много остра кама. Тук старата професия й идва на помощ. Вие знаете колко точен и смъртоносен е бил още първият удар.

Дюран млъкна. И двамата мълчаха.

— Истината излезе много по-сложна от хипотезата! — каза Димов най-сетне. — И много по-драматична. Сетихте ли се да я попитате за копчето?

— За кое копче?

— За копчето на митничаря.

— А, да — кимна Дюран пренебрежиетлно. — Тя сама ми каза, че Кулон го е намерил случайно в митницата. И решил да си послужи с него.

— Понятно за ума на Кулон — каза Димов. — Но непонятно за мадам де Вол. Да, изглежда, че това убийство го е извадило от равновесие повече, отколкото самият той е очаквал. И почва да прави глупости. За да се отърве от кутията за енфие, подхвърля я на Капелани. Вместо да я унищожи съвсем. Чувствувал се е много неуверен и несигурен. Въпреки уговорката той пръв се е обадил на мадам де Вол. Казал й, че му пред стои нашето посещение. С удоволствие се е съгласил и тя тайно да присъствува на нашия разговор — така, както си мислехме. Очевидно не е разчитал на себе си, за да разбере докъде всъщност сме стигнали. Тя е дошла час по-рано от нас. Прибрала си снимките, за които е станала цялата история. Без да знае, разбира се, че Кулон е съхранил дубликатите.

— Ето защо тя се зарадва, като разбра, че Кулон е мъртъв — прекъсна го Димов. — Предпочитала е всичко, само и само да не узнаем за снимките.

— Така изглежда… След като сме излезли, тя влиза при Кулон. За нея вече е съвсем ясно, че с него е свършено. Решението вече е узряло окончателно. Не е било никак трудно да го застреля от упор, защото той не е очаквал, естествено, такава развръзка. После, както предполагахме, догонва влака близо до Лион с много мощната си лека кола. А всичко друго е така, както го знаете.

Дюран се облегна на стола си. Масивното му лице едва успяваше да скрие своя израз на спотаено тържество. В края на краищата, макар и на самия финал, наистина бе успял да изненада колегата си.

— Това е цялата история — каза той. — А сега, надявам се, че няма да ми откажете една хубава прощална вечеря.

— Обещахте: сами!

— Добре, сами, упорити човече. Ще отидем в „Максим“.

— Искрено казано, господин Дюран, предпочитам нещо по-скромно. При Надин например.

— Глупости… Искам да ви заведа в хубав и скъп ресторант. Не бойте се, няма да плащам аз сметката.