Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 33

— Господин Ничев, разбирате ли нещо от скъпоценни камъни? — запита той.

— Имам представа — отвърна младежът. — Минали сме курс по тая материя.

— Много добре! — кимна Дюран и извади от джоба си малък скъпоценен камък. — Какво е това, според вас?

— Сапфир — отвърна младежът.

— Изкуствен или естествен. Младежът го разгледа внимателно.

— Изкуствен.

— От какво съдите?

— Главно от това, че го извадихте от малкото си джобче. Надали бихте държали там натурален сапфир.

— Това ли е единственото ви съображение?

— Не камъкът ми се видя прекалено чист и прозрачен. Такива са обикновено камъните, добити по изкуствен начин.

— Прав сте! — кимна Дюран. — Камъкът е наистина изкуствен. А спомняте ли си добре кутията за енфие?

— Много добре си я спомням.

— Тя е имала в самия център голям зелен камък… Така ли?

— Точно така.

— Вие твърдите, че е бил изкуствен?

— Видя ми се просто стъклен. Беше доста непрозрачен и мътен.

— Давате ли си сметка, че може би е бил просто патиниран от времето?

— Нямах възможност да го разгледам много добре — отвърна младежът. — Пък и не допусках, че някой може да държи толкова голям изумруд в обикновена пътна чанта. Най-малкото би го носил като вас в джобчето си.

— Да приемем, че имате право — каза Дюран. — Имам още един въпрос: не смятате ли, че кутията би могла да има двойно дъно?

— Не! — отвърна убедено младежът. — Ние имаме набито око за такива работи.

— Добре, добре… Тия копчета, господин Ничев, служебно ли ви ги дават? Или могат да се купят отнякъде?

— Продават ги само в един магазин.

— Свободно? На всеки?

— Ами разбира се! — отвърна непринудено митничарят. — Ако колекционирате копчета, господин Дюран, мога да ви откъсна едно.

— Лесно ли се късат,?

— Ами опитайте.

Дюран се поколеба за миг, но успя да издържи на изкушението.

— Закъснял съм за тоя експеримент! — измърмори той.

— Едно ще ви кажа, господине! — отвърна сериозно Ничев. — Митничарят е половин криминалист. Както разбрах, Периа е бил убит с изненада, откъм гърба. При това положение той не е имал никаква възможност да къса копчета.

Дюран леко трепна, погледна втренчено младежа.

— Да, има логика — отвърна той. — Освен ако схватката не е станала, преди това. И Периа е бил ударен в гърба при опита си да побегне.

— Неубедителна хипотеза — каза спокойно младежът. — Кой нормален човек би се нахвърлил фронтална срещу такъв атлет? Та макар и с оръжие. Когато е толкова по-просто да го дочака да се обърне.

— Да, да, имате право — измърмори Дюран. — Това е, нямам други въпроси.

Не оставаше нищо друго, освен да заведат Дюран в хотела му. Когато се качиха в колата, Димов запита:

— Как ви се видя?

— Положително симпатичен. Но и много интелигентен… А това е винаги опасно.

— Господин Дюран, вие говорите против себе си! — каза шеговито Димов.

— Не ви ли направи впечатление, че неговите отговори по въпроса, как е станало убийството, бяха много добре обмислени?

— Но това е естествено. Върху него лежеше много тежко подозрение. И той е мислил по тия проблеми. И как да докаже своята истинска невинност. Както видяхте, аргументите му са много убедителни. По тях надали би могло много сериозно да се спори.