Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 30

— Между прочем, Периа пушил ли е?

— Разбира се. Може ли такъв човек да не пуши? Но да продължим… Втората личност е господин Пиер Кулон. Много богат човек, много изискан притежател на три големи антикварни магазина в Париж. Движи се в най-доброто общество, няма никакви слабости, освен към скъпи картини и старинни вещи… Третият е господин Антоан Капелани… G две думи, обикновен чревоугодник и бонвиван в най-буржоазния смисъл на тая дума.

— Какво значи за вас „буржоазен“? — попита той. — Не прозвуча като комплимент.

— Защо? Исках да кажа просто обикновен, неинтересен, средно богат човек. Неспособен за изненади. Ако има да крие нещо, то е своята слабост към малки момичета. С мъка е потушил един неприятен скандал в това отношение. Но иначе почтен баща, уважаван гражданин, търговски директор на известна фирма за пишещи и сметачни машини.

В това време влезе Ралчев. Младо момиче в много къс минижуп изискано сервира кафето. Когато си излезе, Дюран се обади усмихнато:

— Виждам, че вашата революция е отишла доста напред. В моята служба не позволявам рокли над коленете.

И Димов се засмя.

— Момичето е професионална сервитьорка — каза той. — Моят помощник малко се е престарал в желанието си да ви направи добро впечатление.

— С кафето положително е успял… Така… Стигнахме до мадам де Вол… Висш служител на Ке д’Орсе. Много красива жена с безукорно поведение. Понастоящем пръв съветник в нашето посолство в Бейрут. Участвувала е активно във френската съпротива, ако това ви интересува.

— От чия страна?

— От движението на де Гол. На четиридесет и две години стана носителка на Почетния легион… Това е всичко… Имате ли някакви допълнителни въпроси?

— Бяхте доста изчерпателен — отвърна шеговито Димов. — Но в същото време почувствувах и подтекста на вашите обяснения.

— А именно?

— Всеки един от тия хора може да бъде всичко, но не и убиец… Прав ли съм, господин Дюран?

— Еее… Тогава ще задам така въпроса: изключвате ли възможността Периа да е убит от местен човек?

— Да, изключвам тая възможност — отвърна твърдо Димов.

— Доказателства?

— В документа, който ви изпратихме, лично аз съм изложил три страници мотиви.

— Да, това наистина са мотиви — кимна любезно Дюран. — А ако има някакви доказателства, те не са във ваша полза. Това копче например?

— Господин Дюран, ние не търсим ползата, а истината… Ако търсехме ползата, изобщо нямаше да ви съобщим за това копче. Нима не разбирате, че става дума за много плоска диверсия?

— Значи, вие изобщо изключвате от играта младия митничар?

— Напълно! Той не може да бъде убиецът.

— Защо?

— Преди всичко той е секретар на комсомолската организация.

Дюран просто зяпна своя колега — полуучудено, с по-лунедоумение.

— Господин Димов, най-меко казано, това обяснение е неудовлетворително. Какво като е секретар?

— Ако беше свещеник, бихте ли казали: какво като е свещеник?

— Е! — Дюран, леко затруднен, вдигна рамене. — Все пак това е малко по-друга работа.

— Ама никак. И даже напротив. Но няма как да го разберете. Вие не познавате тая категория хора. А пък аз добре ги познавам.