Читать «Белият гущер» онлайн - страница 9

— Защо имаш толкова косми?

— Случва се! — отвърна неохотно Алекси. — Или забрави, че човекът е произлязъл от маймуната…

— Във всеки случай ти приличаш повече на куче! — отсъди безцеремонно Неси.

Алекси обидено се завря под един от чадърите. Останал сам, Неси нехайно се запъти към морето. Тук брегът бе много плитък, той свободно, без никакво двоумение нагази водата. В първия миг нейната студенина сякаш го изненада. Но като разбра, че хората просто не й обръщат внимание, продължи нататък. Той вървеше и вървеше напред, водата стигна до гърлото му, но момчето продължаваше все тъй спокойно. Когато стигна брадичката му, Алекси изведнъж се досети какво може да стане. Той се хвърли като луд напред и успя да го измъкне, когато над водната повърхност бе останала да стърчи само тъмнорусата му коса. И тук за пръв път Алекси му зашлеви един плесник, който момчето нямаше скоро да забрави. Но сега само го погледна мрачно и запита:

— Защо ме удари?

— Слушай, глупак, не разбра ли, че ще се удавиш? — каза ядосано Алекси.

— Какво значи удавиш? — запита момчето без никакъв израз на страх.

— Ще глътнеш вода!… Дробовете, с които дишаш, ще се напълнят, ти ще се задушиш.

— Как така ще се напълнят? — не разбираше Неси. — Нали устата ми са затворени?

— Но ти ще ги отвориш… Защото имаш нужда от въздух.

— Глупости! — каза презрително Неси. — Зер не мога да направя разлика между въздух и вода.

— Това става по инстинкт, глупако!…

— Ако ме наречеш още веднъж глупак, ще те заплюя! — каза сухо Неси.

Но Алекси бързо измъкна момчето на пясъка, все още разтревожен от неочакваното му поведение. Всъщност защо неочаквано, всичко това беше съвсем в неговия стил. Както и въпросът, който незабавно последва:

— Всъщност какво е инстинкт?… Постоянно слушам тая неразбрана дума.

Както винаги, той задаваше въпросите си без особено любопитство. Но тоя път Алекси разбра, че е длъжен да му даде някакво обяснение.

— Инстинктът е вродено поведение на животните…

— Но аз не съм животно…

— Чакай, не бързай. И хората имат инстинкти, макар и не така многобройни. Инстинктът за самосъхранение спасява човека там, където му липсва опитът… Както в случая е морето например. Това е нещо като безусловен рефлекс, човек му се подчинява, без да мисли.

— Аз винаги мисля! — каза момчето. — И ми се струва, че това е съвсем достатъчно.

— Не е достатъчно! — едва не кресна баща му. — Ако не те бях измъкнал, ти щеше да се удавиш…