Читать «Захир» онлайн - страница 90

През нощта, след като изваждаме спалните си чували близо до едни скали, се опитвам да хвана ръката й. Тя нежно я отдръпва, казва, че е омъжена. Знам, че направих погрешна стъпка, действах, без да мисля: и тъй като повече няма какво да губя, разказвам й за виденията си от детството, за мисията да разпръсквам любовта по света, за диагнозата „епилепсия“, която ми постави лекарят.

За мое учудване тя прекрасно разбира всичко, което й казвам. На свой ред заговаря за собствения си живот, заявява, че обича мъжа си и той също я обича, но с течение на времето нещо важно между тях се е изгубило и тя предпочита да бъде далеч от него, отколкото да присъства на постепенното разпадане на брака си. Имала всичко, което човек може да поиска от живота, но била нещастна. И макар че можела да се преструва до края на живота си, че е щастлива, ужасно се бояла да не изпадне в депресия и никога да не излезе от нея.

Ето защо решила да зареже всичко и да тръгне в търсене на приключението, на нещо, което да не й позволява да мисли за разпадащата се любов; но колкото повече търсела, толкова по-объркана и самотна се чувствала. И сега смята, че завинаги е изгубила посоката, а преживеният току-що неприятен инцидент според нея е доказателство, че е сгрешила и най-добре би било да се върне към обичайното си ежедневие.

В този миг гласът ме кара да я посветя на Земята. Без да знам какво точно правя, ставам, отварям раницата, потапям пръстите си в малката стъклена бутилка олио, която бяхме взели за готвене, поставям ръката си на челото й, моля се мълчаливо и накрая й пожелавам да продължи своето търсене, защото то е важно за всички нас. Гласът ми казва и аз повтарям за Естер, че промяната на една-единствена личност означава промяна на целия човешки род. Тя ме прегръща, чувствам, че Земята я благославя, и оставаме така в продължение на часове.

Накрая я питам дали вярва на това, което съм й разказал за гласа. Тя отвръща: „И да, и не“. Вярва, че всички хора притежават някаква сила, която никога не използват, но в същото време смята, че съм влязъл в контакт с тази сила посредством епилептичните си пристъпи. Добавя, че можем заедно да проверим това; възнамерявала да интервюира някакъв номад, който живеел на север от Алма Ата и на когото всички приписвали магически способности; не би имала нищо против да я придружа. Когато ми казва името му, се сещам, че познавам неговия племенник, което може би ще ни помогне да стигнем по-лесно до него.

Пресичаме Алма Ата, като спираме само за да напълним резервоара и да купим провизии, и тръгваме към едно селце недалеч от изкуственото езеро, построено от съветския режим. Отивам до жилището на номада и споменавам пред един от помощниците, че познавам неговия племенник. Въпреки това се налага да чакаме с часове — всеки от насъбраното се множество изчаква реда си, за да чуе съветите на този, когото смятат за светец.