Читать «Захир» онлайн - страница 74
Паулу Коелю
Ако пликът е у дома, добре. А ако не е, трябва веднага да сменя посоката.
Когато сме поели по правилния път и следваме знаците но понякога правим погрешна стъпка, божеството ни идва на помощ, като не ни позволява да допуснем грешка. Дали пък произшествието не е знак? Дали онзи ден Михаил не е доловил знак, предназначен за мен?
Реших, че отговорът на този въпрос е „да“.
И може би поради това, че приех съдбата си и се оставих да ме водят извънредните обстоятелства, установих, че през този ден Захирът е започнал да губи силата си. Знаех, че единственото, което трябва да направя, е да отворя един плик, да прочета адреса й и да позвъня на вратата й.
Ала знаците показваха, че моментът още не е настъпил. Ако Естер наистина заема толкова важно място в живота ми, колкото си мисля, ако още ме обича (както бе казало момчето), защо да избързвам и да стигна до същите грешки, които допуснах в миналото?
Какво да сторя, за да не ги повтарям?
Да разбера по-добре кой съм и какво точно съм променил у себе си, да открия кое е причинило този внезапен срив по пътя ми, който винаги е бил белязан с щастие.
Достатъчно ли беше това?
Не, трябваше да разбера също така коя е Естер и какви промени е претърпяла през цялото време, когато сме били заедно.
Достатъчно ли щеше да бъде да отговоря на тези два въпроса?
Оставаше още един: защо съдбата ни беше срещнала?
И тъй като имах много свободно време в тази болнична стая, направих равносметка на живота си. Винаги съм търсел едновременно и приключения, и сигурност, макар да знам, че двете неща взаимно се изключват. Макар и да бях сигурен в любовта си към Естер, лесно се влюбвах в други жени само защото играта на съблазняването е най-интересното нещо на света.
Дали бях успял да покажа на жена си моята любов към нея? Може би за известно време, но невинаги. Защо? Защото мислех, че не е необходимо, че тя сигурно знае, че не може да се съмнява в моите чувства.
Спомням си, че преди много години някой ме попита кое е общото между всички жени, преминали през живота ми. Отговорът беше лесен: Аз. И след като го осъзнах, разбрах колко много време съм изгубил в търсене на най-подходящата личност — жените се променяха, а аз си оставах същият, без да се възползвам от това, което те можеха да ми дадат. Имал съм много приятелки, но все чаках най-подходящата личност. Връзките ми се изчерпваха с това, че контролирах и бях контролиран, докато не се появи Естер и не промени коренно положението.
Мислех за бившата си жена с нежност: вече не бях в плен на фикс-идеята да я открия и да узная защо бе изчезнала без каквито и да било обяснения.
