Читать «Захир» онлайн - страница 67

— Гласът… ще ти дам картата утре следобед. Къде мога да ти я донеса?

Дадох му адреса си и се изненадах, че той не знае къде съм живял с Естер.

— Мислиш ли, че съм спал с жена ти?

— Никога не бих те попитал. Това не ме засяга.

— Но ме попита, когато бяхме в пицарията.

Бях забравил. Разбира се, че ме засягаше, но отговорът му вече не ме интересуваше.

Очите на Михаил се промениха. Потърсих в джоба си нещо, което да поставя в устата му в случай на пристъп: той обаче изглеждаше спокоен, успяваше да се владее.

— Точно в този момент чувам гласа. Утре ще взема картата, бележките, разписанието на полетите, ще дойда у вас. Вярвам, че тя те чака. Вярвам, че светът ще стане по-щастлив, ако двама души, само двама души станат по-щастливи. Гласът обаче ми казва, че няма да можем да се видим утре.

— Имам среща на обяд с един актьор, който пристигна от САЩ, и не мога да я отложа. Но през останалата част от деня ще те чакам.

— Гласът обаче ми казва, че няма да се видим.

— Той ти забранява да ми помогнеш да открия Естер, така ли?

— Мисля, че не. Именно гласът ме накара да дойда онази вечер на раздаването на автографи. От онзи миг нататък знаех приблизително как ще се развият събитията и точно така стана — защото бях чел Време да раздираш, време да съшиваш.

— Тогава — продължих аз, умирайки от страх да не би той да промени намерението си — нека да направим това, за което се уговорихме. След два часа следобед съм свободен.

— Но гласът казва, че още не е дошъл моментът.

— Ти ми обеща.

— Добре.

Михаил ми подаде ръка и каза, че утре ще мине през къщи към края на деня. Последните му думи тази вечер бяха:

— Гласът казва, че ще позволи това да стане, когато му дойде времето.

Докато вървях към къщи, единственият глас, който чувах, беше на Естер, която говореше за любовта. И докато си припомнях разговора, разбрах, че тя е имала предвид нашия брак.

Когато бях на петнайсет, горях от нетърпение да открия секса. Но той беше грях, беше нещо забранено. Не можех да разбера защо е грях: ти можеш ли? Можеш ли да ми кажеш защо всички религии навсякъде по света смятат секса за нещо забранено — дори и най-примитивните религии и култури?

— Караш ме да се замислям за много странни неща. Защо сексът е нещо забранено?

— Заради изхранването.

— Заради изхранването ли?

— Преди хиляди години хората са се премествали от едно място на друго, любили са се на воля, имали са деца и колкото по-многобройно ставало едно племе, толкова по-голяма била вероятността то да изчезне — членовете му се биели помежду си заради храна, убивали децата, след това жените, защото били по-слаби. Оцелявали само силните, но всички те били мъже. А мъже без жени не могат да продължат човешкия род.

И тогава някой, който видял какво става в съседното племе, решил да не позволи това да се случи и в неговото. И измислил следната история: боговете забраняват мъжете да правят секс с всички жени. Можели да го правят с една, най-много с две. Част от племето не можела да има деца, някои мъже били импотентни, някои жени били безплодни, но никой нямал право да сменя партньора си.