Читать «Захир» онлайн - страница 66

— Мога ли да знам какво е, или после ще ми го кажеш?

— Ще ти го кажа след малко: все още не мога да разбера ясно посланието.

— Обещай ми все пак, че ще ми дадеш адреса и картата.

— Обещавам. Обещавам ти в името на божествената енергия на любовта. А ти какво искаше да ми покажеш?

Посочих една позлатена статуя — девойка, възседнала кон.

— Нея. Тя е чувала гласове. И докато хората са правели това, което е казвала, нещата са били наред. Но когато започнали да се съмняват, вятърът на победата променил посоката си.

Жана д’ Арк, Орлеанската дева, героинята на Стогодишната война, която на седемнайсет години била назначена за главнокомандващ на войската, защото… чувала гласове и те й съобщавали най-добрата стратегия, с която да бъдат разбити англичаните. Две години по-късно била обвинена в магьосничество и осъдена да изгори на кладата. В една от книгите си съм използвал част от показанията й по време на разпита от 24 февруари 1431 година:

Тогава тя е била разпитвана от Жан Бопер, доктор по право. На въпроса дали е чула глас е отговорила:

„Чух три пъти, вчера и днес. Сутринта, по време на вечерната молитва и докато биеха камбаните…“

На въпроса дали гласът е бил в килията тя е отговорила, че не знае, но че е била събудена от него. Гласът не бил в килията, а в замъка.

Тя попитала гласа какво трябва да прави и гласът поискал от нея да стане от леглото и да допре една до друга дланите на ръцете си.

Тогава (Жана д’Арк) казала на епископа, който я разпитвал:

„Твърдите, че сте мой съдия. В такъв случай трябва много да внимавате какво ще направите, защото съм изпратена от Бога и вие сте в опасност. Гласът разкри пред мен неща, които трябва да кажа на краля, но не и на вас. Този глас, който чувам (отдавна), идва от Бог и аз се страхувам повече от това да се противопоставя на гласовете, отколкото да се противопоставя на вас.“

— Нали не намекваш, че…

— Че ти си превъплъщение на Жана д’Арк? Не съм си го и помислил. Тя е умряла само на деветнайсет години, а ти вече си на двайсет и пет. Тя е имала власт над френската войска, а от това, което ти ми каза, разбирам, че нямаш власт дори над собствения си живот.

Седнахме отново на стената покрай Сена.

— Вярвам в знаците — повторих аз. — Вярвам в съдбата. Вярвам, че хората всеки ден имат възможността да узнаят кое е най-доброто решение, което трябва да вземат, във всичко което правят. Вярвам че не съм усетил как в даден момент съм изгубил връзката с жената, която обичам. И сега единственото, което трябва да сторя, е да приключа с този цикъл. Ето защо искам картата, искам да отида при нея.

Когато той ме погледна, пак приличаше на изпадналия в транс младеж от сцената на ресторанта. Уплаших се да не получи отново епилептичен пристъп — посред нощ, на това почти безлюдно място.

— Видението ми даде сила. Тази сила е почти видима, осезаема. Мога да си служа с нея, но не мога да я овладея.

— Късно е за подобни разговори. Уморен съм, ти също. Бих искал да ми дадеш картата и да ми кажеш къде точно се намира.