Читать «Захир» онлайн - страница 28

Напротив, доволен съм, че тя съществува, тъй като ми показа, че съм способен на любов, каквато дори не съм подозирал, сякаш съм осенен от божията благодат.

Приемам Захира, ще се оставя да ме отведе до светостта или до лудостта.

Книгата Време да раздираш, време да съшиваш със заглавие, вдъхновено от един стих на Еклисиаст, беше публикувана в края на април. През втората седмица на май вече бе на първо място в класациите на най-продаваните книги. Литературните притурки на вестниците, които никога не са били любезни към мен, този път засилиха атаките. Изрязах някои фрази и ги залепих в тетрадката, в която събирах критичните материали от предишните години. В общи линии повтаряха едно и също нещо, като сменяха само заглавието на книгата:

„…за пореден път в тези смутни времена, в които живеем, авторът ни кара да избягаме от действителността посредством една любовна история“ (сякаш човек би могъл да живее без любов);

„…къси изречения, повърхностен стил“ (като че ли дългите изречения означават непременно дълбок стил);

„…авторът е открил тайната на успеха — маркетинга“ (сякаш се бях родил в страна с големи литературни традиции и разполагах с цяло състояние, което да инвестирам в първата си книга);

„…въпреки че книгата ще се продава толкова добре, колкото и предишните, тя доказва, че човешкото същество не е готово да се изправи срещу трагедията, която ни обгражда“ (сякаш те знаеха какво значи да си готов).

Някои от текстовете обаче се различаваха: освен гореспоменатите фрази добавяха още, че съм се възползвал от миналогодишния скандал, за да спечеля още повече пари. И както ставаше обикновено, отрицателните критики засилиха още повече интереса към книгата ми: верните ми читатели си я купиха, а онези, които бяха забравили за случая, си го спомниха и също си купиха по един екземпляр, понеже искаха да узнаят моята версия за изчезването на Естер (но тъй като в книгата не ставаше дума за това, а за един химн на любовта, сигурно са се разочаровали и са решили, че критиците имат право). Авторските права бързо бяха продадени във всички страни, в които се издаваха книгите ми.

Мари, на която бях дал текста, преди да го изпратя в издателството, се оказа точно такава жена, каквато бих искал да бъде: вместо да прояви ревност или да ме укори, че съм изложил на показ душата си по този начин, ме насърчи да продължавам напред и много се зарадва на успеха ми. В момента тя четеше уроците на някакъв неизвестен мистик и ги цитираше по време на всичките ни разговори.

Когато хората ни хвалят, трябва да внимаваме как се държим.