Читать «Захир» онлайн - страница 23

Поглеждам отново към Айфеловата кула: сигурно е изминал още един час, защото тя отново започва да блещука, сякаш е обсипана с диаманти. Не знам за кой път, откакто съм застанал до прозореца.

Знам, че в името на свободата в нашия брак не разбрах кога Михаил бе изчезнал от разговорите с жена ми.

За да се появи отново в някакъв бар и да изчезне отново, отвеждайки я този път със себе си, а прочутият и радващ се на голям успех писател да бъде заподозрян като извършител на престъпление.

Или което е по-лошо, като изоставен мъж.

Въпросът на Ханс

В Буенос Айрес Захир е обикновена монета от двайсет сентаво; по буквите Ни Ти по цифрата 2 личат следи от кама или от джобно ножче; на лицевата страна е гравирана годината — 1929. (В Гуджарат в края на осемнадесети век Захир е бил един тигър; на остров Ява — някакъв слепец от суракартската джамия, когото вярващите убили с камъни; в Персия — един астролаб, който Надер Шах заповядал да хвърлят на морското дъно; в тъмниците на Махди към 1892 година — малък компас, увит в парче от чалма, до който се докоснал Рудолф Карл фон Слатин…

(Из Избрано на Хорхе Луис Борхес. Прев. А. Златкова. С: ЛиК, 1996. — Б.пр.)

Една година по-късно се събуждам, спомняйки си историята на Хорхе Луис Борхес: нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят Захир няма нищо общо с романтичните метафори със слепци, компаси, тигри или въпросната монета.

Той си има име и неговото име е Естер.

Веднага щом излязох от затвора, се появих на кориците на жълтите списания: намекваха за евентуално престъпление, но за да не могат да бъдат съдени за клевета, завършваха текста с твърдението, че съм бил оправдан. (Оправдан? Та аз в нищо не съм бил обвинен!) Изчакваха една седмица, за да видят дали продажбите са се увеличили (да, увеличили са се, защото аз се ползвах с доверието на хората и сега всички искаха да разберат как е възможно човек като мен, който пише за духовното, да крие такова тъмно кътче в душата си). След което отново атакуваха, твърдейки, че Естер е избягала от къщи, понеже съм бил известен с извънбрачните си авантюри: някакво немско списание дори намекна за евентуална моя връзка с една двайсет години по-млада от мен певица, която твърдеше, че се е срещала с мен в Осло (наистина бе така, но срещата беше по линия на Банката за услуги — един приятел ме бе помолил за това и ни придружаваше през единствената вечер, когато бяхме заедно). Певицата казваше, че между нас не се е случило нищо (след като не се е случило нищо, защо тогава бяха сложили снимката ни на корицата?), и се възползваше от възможността, за да спомене, че лансира нов диск: както аз, така и списанието бяхме използвани от нея за реклама и до ден-днешен не знам дали причина за неуспеха й не беше именно тази евтина реклама (всъщност дискът й не беше лош, но публикациите в пресата объркаха всичко).