Читать «Захир» онлайн - страница 108

Паулу Коелю

— Какво искаш да направя? Да спра да работя ли? Да изоставя всичко, което сме постигнали с толкова труд, и да заминем на круиз из Карибите? Не разбираш ли, че това, с което се занимавам, ми харесва и нямам никакво желание да променям своя начин на живот?

— В книгите си говориш за значението на любовта, за нуждата от приключения, за радостта да се бориш за мечтите си. А сега пред мен стои писател, който не чете това, което пише. Мъж, който смесва любовта с условностите, приключенията с излишните рискове, радостта със задължението. Къде е човекът, за когото се омъжих и който слушаше това, което говорех?

— А къде е жената, за която се ожених?

— Тази, която винаги те е подкрепяла, насърчавала, приласкавала? Тялото й е тук, тя гледа канала „Сингел“ в Амстердам, и мисля, че ще остане с теб до края на живота си! Ала душата на тази жена е на прага на тази стая, готова да си тръгне.

— Но защо?

— Заради проклетата фраза „Ще разговаряме утре“. Смяташ ли, че е достатъчно основание? Ако не ти се струва достатъчно, помисли си, че жената, за която си се оженил, е била влюбена в живота, пълна с идеи, с радост, с желания, а сега е на път да се превърне в домакиня.

— Това е смешно.

— Добре, смешно е. Говоря глупости! Маловажни неща, като се има предвид, че имаме всичко, преуспели сме, разполагаме с много пари, никога не споменаваме един пред друг за евентуални любовници, никога не сме изпадали в кризи на ревност. Освен това на света има милиони деца, които гладуват, войни, болести, урагани, трагедии, които се случват всяка секунда. Как бих могла да се оплаквам?

— Не смяташ ли, че е дошло времето да имаме дете?

— Всички семейства, които познавам, решават проблемите си по този начин: като си раждат дете! Нима ти, който винаги си държал толкова много на свободата си и си смятал, че ще е по-добре да отложим детето за по-късно, сега си на друго мнение?

— Мисля, че сега моментът е подходящ.

— А според мен не би могъл да бъде по-неподходящ! Не, не искам дете от теб — искам дете от мъжа, когото познавах, който имаше мечти, който беше до мен! Ако някой ден реша да забременея, ще бъде от мъж, който ме разбира, придружава ме, изслушва ме, желае ме истински!

— Вече съм сигурен, че си пила. Обещавам ти да разговаряме утре, но сега те моля да си легнеш, много съм изморен.

— Тогава ще разговаряме утре. И ако душата ми, която е на прага на тази стая, реши да си тръгне, това няма да се отрази особено върху живота ни.