Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 125

Била брутално убита.

Сега, когато свалих на хартия всигки изявления, ще й ги предат. В момента тя вероятно се рад-хожда из националния парк „Сноудония“, както обикновено прави всеки следобед. Днес е рожденият й ден, по-тогно датата, която родителите й бяха избрали за рождена при осиновяването. Смятам да й дам този ръкопис.

Виорел, който ще дойде за празника с баба си и дядо си, също е подготвил една изненада — записал е първата си песен в студиото на общи приятели и ще я изсвири по време на вечерята.

После тя ще ме попита: „Защо направи това?“

А аз ще й отвърна: „Защото имах нужда да те разбера.“ През всигките тези години, в които бяхме Заедно, слушах единствено онова, което смятах за легенда. Сега знам, ге легендата е истина.

Винаги когато исках да я придружа, било на сбирките в дома й всеки понеделник, било в Румъния или на срещите с приятели, тя ме молеше да не го правя. Искаше да е свободна. Полицията винаги плаши хората, казваше. Пред говек като мен дори невинните се гувствали виновни.

Два пъти бях в склада в Портобело, без тя да Знае. Също без да знае, назнагих хора, които да я па-зят, когато идва и си отива от мястото. Заловиха един говек с нож, който се оказа от някаква секта. Твърдеше, ге духовете са го накарали да вземе малко от кръвта на Вещицата от Портобело, в която се е превъплътила Майката, за да я използва по време на определени ритуали. Нямал намерение да я убива, а само да напои с кръвта й една кърпа. Разследването доказа, ге наистина не е имало опит за убийство. Но въпреки това говекът бе арестуван и полуги шест месеца затвор.

Идеята да я „убия“ за пред света не беше моя. Атина искаше да изчезне и ме попита възможно ли е. Обясних и, ге ако съдът реши, ге държавата трябва да се грижи за сина й, аз няма да мога да застана срещу закона. Но от мига, в който съдията се произнесе в нейна полза, бяхме свободни да изпълним плана й.

Атина съвсем ясно осъзнаваше, ге щом срещите в склада стават толкова популярни на местна пог-ва, мисията й винаги ще бъде спъвана. Нямаше никакъв смисъл да върви пред тълпата и да заявява, ге не е никаква кралица, вещица или божествено проявление. Хората са избрали да следват силните и да дават власт на когото те решат. А това беше против всигко, което изповядваше — свободата на избора, на преклонението пред самия хляб, на съ-буждането на лигните заложби, без водаги и пастири.

Също така нямаше смисъл и да изщва. Хората щяха да го изтълкуват като оттегляне в пустинята, като възнасяне в небесата, като пътуване за среща с тайните тибетски угители, които Живеят в Хималаите. Вегно щяха да огакват нейното завръщане. Легендите около нея щяха да се множат и вероятно щеше да се създаде култ кълг лигността й. Признаците се появиха, щом тя престана да ходи в Портобело. Информаторите ми казваха, ге противно на онова, което смятаха всигки, култът Застрашително расте. Запогнали да се създават подобни групи. Появили се „наследници“ на Агия София. Снимката на Атина била публикувана във вестниците — с детето на ръце. Продавали я тайно, показвали я като мътеница, жертва на нетърпимостта. Окултисти запогнали да говорят за „Ордена на Атина“, където — след заплащането на някаква сума и след известно време — се осъществявала среща с основателката.