Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 106

Това ме сближи с природата, с устната традиция и растенията. Когато се върнах в Англия, реших да си поговоря с някои лекари. Питах: „Вие знаете ли точно какви лекарства трябва да предпишете или… понякога ви помага интуицията?“ След като се поотпуснаха, повечето признаха, че често ги напътства някакъв глас. Когато пренебрегнат неговите съвети, накрая объркват лечението. То е ясно, че изцяло се възползват от наличната техника, но знаят, че има едно кътче, един тъмен ъгъл, където в действителност се крие смисълът на лечението и най-правилното решение.

Моят закрилник разклати из основи света ми, въпреки че беше просто един циганин ковач. Свикнах поне веднъж годишно да посещавам селото му, тогава си говорехме за това как животът се разкрива пред очите ни, когато се осмелим да погледнем на него по друг начин. При едно от тези посещения видях и други негови ученици и с тях коментирахме страховете и постиженията си. Закрилникът ни казваше: „Аз също се страхувам, но когато това се случи, си давам сметка, че съществува някаква мъдрост, която е отвъд мен, и продължавам нататък.“

Днес като лекар в Единбург печеля цяло състояние. И бих печелила още повече, ако реша да работя в Лондон, но предпочитам да се наслаждавам на живота и да имам свободно време. Правя каквото ми харесва. Съчетавам древните методи на лечение, античната традиция, с най-модерните техники на съвременната медицина — традицията на Хипократ. Пиша статия на тази тема и когато я видят публикувана в специализирано издание, много хора от „научната“ общност ще се престрашат да направят крачките, които в действителност винаги са искали.

Не смятам, че всички злини идват от главата. Има и болести. Мисля, че антибиотиците и ваксините представляват голям напредък за човечеството. Не се опитвам да лекувам пациенти с апандисит, като ги карам да медитират. Това, което се налага в такива случаи, е спешна и качествена хирургическа намеса. В заключение — вървя напред смело, но и със страх, трябва ми техника и вдъхновение. И съм достатъчно предпазлива, за да не почна да го разправям навсякъде. В противен случай ще ме обявят за знахарка и ще бъда лишена от възможността да спася много човешки животи.

Когато се чувствам разколебана, моля за помощ Великата майка. Тя никога не ме оставя без отговор. Но винаги ме е съветвала да бъда дискретна. И съм сигурна, че е дала същия съвет и на Атина — поне в два или три случая.

Но тя беше прекалено опиянена от света, който се откриваше пред нея, и не я послуша.

Лондонски вестник, 24 август 1991 г.

ВЕЩИЦАТА ОТ ПОРТОБЕЛО ЛОНДОН (Джеръми Лътън)

„Поради тази и редица други причини аз не вярвам в Господ. Погледнете само как се държат онези, които вярват в него!“ Такава бе реакцията на Робърт Уилсън, един от търговците на Портобело Роуд.

Улицата, позната по цял свят с антикварите си и техния съботен пазар за употребявани вещи, снощи се превърна в бойно поле, изискващо намесата на поне петдесет полицаи от участъците в Кензингтън и Челси, за да успеят да укротят духовете. В края на безредиците имаше петима ранени, но никой не беше в тежко състояние. Причината за разразилия се сблъсък, продължил почти два часа, бе шествие, свикано от преподобния Иън Бък срещу онова, което той нарече „сатанински култ в центъра на Англия“.