Читать «Край река Пиедра седнах и заплаках» онлайн - страница 66

дарбата ти ще излезе от теб и ще се върне в утробата на

Майката.“

Изпаднах в паника.

— Но ти не…

— Напротив! Направих това, което Светият Дух повелява.

Мъглата започна да се вдига и слънцето отново се показа между планинските върхове. Усетих, че Светата Дева ме разбира, защото тя също е обичала силно.

— Но тя е следвала мъжа си! Приела е пътя, по който е тръгнал синът й!

— Ние нямаме Нейната сила, Пилар. Някой друг ще получи моята дарба, тя няма да се изгуби.

Вчера в кафето телефонирах до Барселона и отмених беседата. Заминаваме за Сарагоса: ти познаваш доста хора в града и ще можем да се установим там като начало. Веднага ще си потърся работа.

Не бях в състояние да разсъждавам.

— Пилар! — извика той.

Но аз вече се връщах обратно през тунела, без да имам до себе си приятелско рамо, на което да се опра, преследвана от болните, които щяха да умрат, от семействата, които щяха да страдат, от чудесата, които нямаше да бъдат сторени, от планините, които щяха да останат завинаги на мястото си.

Нищо не виждах, усещах само почти физическото присъствие на тъмнината, която ме заобикаляше.

Петък, 10 декември 1993 г.

Край река Пиедра седнах и заплаках. Спомените ми от тази нощ са смътни и объркани. Знам само, че съм била на прага на смъртта, но не си спомнях нито лицето й, нито накъде ме е водила.

Бих искала да си я спомня, за да мога да я изтръгна от сърцето си, но не можех. От мига, в който излязох от тъмния тунел и се озовах в един свят, над който се бе спуснала нощта, всичко ми изглеждаше като сън.

На небето не светеше нито една звезда. Спомнях си смътно, че отидох при колата, откъдето взех чантата си и тръгнах безцелно. Сигурно съм стигнала до шосето и съм се опитала да тръгна на стоп. Не съм успяла и съм се върнала в градините на манастира.

Шумът на падаща вода създаваше у мен усещането, че отвсякъде съм заобиколена от водопади — където и да отидех, Великата майка ме преследваше. Да, тя е обичала този свят, обичала го е толкова, колкото и Бог, щом като се е съгласила синът й да бъде пожертвай заради хората. Но дали би могла да разбере любовта между жената и мъжа?

Страдала е заради любовта си, но тази любов е била различна. Нейният небесен Съпруг е знаел всичко, вършел е чудеса. А съпругът й на Земята е бил смирен и трудолюбив човек, който е вярвал безрезервно на сънищата си. Тя никога не е узнала какво означава да изоставиш или да бъдеш изоставена от мъж. Когато Йосиф поискал да я изгони от дома си, защото била бременна, небесният й Съпруг веднага изпратил един ангел, за да му попречи.

Синът й я е напуснал, но децата винаги напускат родителите си. Лесно е да страдаш заради любовта си към ближния, към света, към детето си. Подобно страдание създава у теб усещането, че това е благородна и възвишена болка, част от живота. Лесно е да страдаш заради някаква кауза или мисия: това само извисява сърцето на страдащия.

Но как да обясниш, че страдаш заради един мъж? Невъзможно е. Чувстваш се в ада, защото не съществува нито благородство, нито възвишеност, а само нещастие.