Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 54

В частта от секундата, когато фигурата застана между моите очи и тези на кучето, стомахът ми се отпусна.

Аз имах могъщ приятел, който ми се притече на помощ в тази толкова абсурдна и ненужна схватка. Когато фигурата отмина, кучето бе свело очи. Скочи и изтича зад запустялата къща. Изгубих го от поглед.

Едва тогава усетих, че сърцето ми ще се пръсне от ужас. Сърцебиенето бе така силно, че ми се зави свят и помислих, че ще припадна. Докато всичко се въртеше пред очите ми, погледнах към пътя, откъдето двамата с Петрус бяхме минали минути по-рано. Търсех фигурата, която ми бе помогнала да надвия кучето.

Една монахиня. Беше с гръб и се движеше в посока към Асофра. Не можех да видя лицето й, но си припомних гласа и реших, че е най-много на двайсет и няколко години. Погледнах натам, откъдето бе дошла — пътека, която не водеше наникъде.

— Това е тя… тя ми помогна — промърморих, а световъртежът ми се усили.

— Недей да раждаш още фантазии в тоя и бездруго толкова необикновен свят — каза Петрус, като се приближи и ме хвана под ръка. — Тя е от един манастир в Каняс. Намира се на около пет километра оттук. Ясно е, че няма как да го видиш.

Сърцето ми продължаваше да бие ускорено и имах чувството, че ще припадна. Бях прекалено стреснат, за да мога да говоря или да поискам някакво обяснение. Седнах на земята, а Петрус плисна малко вода на лицето и врата ми. Спомних си, че постъпи по съшия начин и когато излязохме от дома на жената, само че тогава плачех и се чувствах добре. Сега усещането беше точно обратното.

Петрус ме остави да си почина за известно време. От водата се посъвзех и гаденето взе да минава. Постепенно се връщах към нормалното си състояние.

Когато се почувствах добре, Петрус предложи да повървим малко и аз се подчиних. След петнайсетина минути умората се върна. Седнахме в основата на средновековна колона с кръст на върха. Такива колони служеха да указват участъци от Пътя на Сантяго.

— Паниката ти навреди много повече от кучето — каза Петрус, докато си почивах.

Исках да разбера причината за тази абсурдна среща.

— В живота и по Пътя на Сантяго има някои неща, които се случват независимо от волята ни. Още при първата ни среща ти казах, че в очите на циганина съм прочел името на демона, с когото ще се сблъскаш. Много се изненадах, когато разбрах, че демонът ще е куче, но тогава не ти споменах нищо. Едва когато стигнахме в дома на жената и ти за пръв път изпита Всепоглъщащата любов, видях твоя враг.

Когато прогони кучето на онази жена, ти не го постави на определено място. Нищо не се губи, всичко се трансформира, нали? Ти не направи като Исус, конто е позволил на бесовете да влязат в стадо свине и те са скочили в пропастта, Ти просто прокуди кучето. Сега тази сила няма определена посока и върви по дирите ти. Преди да намериш меча си, трябва да решиш дали искаш да бъдеш роб или господар на силата.