Читать «Повест за Настрадин Ходжа» онлайн - страница 5

…Рано сутринта от всички минарета отново запели муезините; портите се отворили и керванът, съпроводен от глухия звън на хлопатарите, бавно влязъл в града.

Зад портите керванът спрял: стражата преградила пътя му. Те били много — обути и боси, облечени и полуголи, неуспели още да забогатеят на емирска служба. Блъскали се, викали, препирали се — предварително си разпределяли печалбата. Най-сетне от чайханата излязъл бирникът — тлъст и сънлив, в копринен халат с омазнени ръкави, с чехли на бос крак, със следи от невъздържание и пороци по подпухналото лице. Като обгърнал с алчен поглед търговците, той рекъл:

— Приветствувам ви, търговци, желая ви сполука в търговските дела. И знайте, че има заповед на емира да бъде бит с пръчки до смърт всеки, който скрие и най-малка част от стоката.

Обзети от смут и страх, търговците мълчаливо поглаждали боядисаните си бради. Бирникът се обърнал към стражарите, които от нетърпение отдавна вече подскачали на едно място, и помръднал дебелите си пръсти. Това бил неговият знак. Стражарите с вик и вой се спуснали към камилите. В блъсканицата те припряно прерязвали със сабите си изплетените от косми въжета, звучно порели денковете, изхвърляли на пътя сърмата, коприната, кадифето, сандъците с чер пипер, чай и амбра, делвите със скъпоценно розово масло и тибетски церове.

Търговците онемели от ужас. След две минути прегледът свършил. Стражарите се строили зад началника си. Халатите им стърчали и се издували. Започнало събирането на таксите за стоката и влизането в града. Настрадин Ходжа нямал стока и трябвало да плати само за влизането.

— Откъде идеш и защо? — попитал бирникът. Писарят топнал в мастилницата гъшето перо и се приготвил да запише отговора на Настрадин Ходжа.

— Ида от Испахан, о, пресветли господарю. Тук, в Бухара, живеят роднините ми.

— Така — рекъл бирникът. — Дошъл си на гости на роднините си. Значи трябва да платиш такса за гостуване.

— Но аз съм дошъл при роднините си не на гости — възразил Настрадин Ходжа. — Дошъл съм по важна работа.

— По работа значи! — извикал, бирникът и очите му блеснали. — Значи идеш по работа и едновременно на гости! Плати тогава такса за гостуване, такса за работа и дай лепта за украсата на джамиите за слава на аллаха, който те е опазил от разбойници по пътя.

„По-добре да ме беше опазил сега, от разбойници все някак и сам щях да се овардя“ — помислил си Настрадин Ходжа, но премълчал — успял да пресметне, че в този разговор всяка дума му струва повече от десет танга. Развързал пояса си и под хищните втренчени погледи на стражарите взел да отброява таксата за влизане в града, таксата за гостуване, таксата за работа и лептата за украса на джамиите. Бирникът страховито изгледал стражарите, те се извърнали. Писарят, забил нос в книгата, бързо заскрибуцал с перото.

Настрадин Ходжа се разплатил, понечил да си тръгне, но бирникът забелязал, че в пояса му останали още няколко монети.

— Почакай — спрял той Настрадин Ходжа. — А кой ще плати такса за магарето ти? Щом ти отиваш на гости у роднини, значи и магарето ти ще гостува у роднини.