Читать «Повест за Настрадин Ходжа» онлайн - страница 337

Настрадин Ходжа видял всичко това, но дори не трепнал, защото имал срещу коварните замисли на велможата здрав и сигурен щит.

— Приветствувам почтения Рахимбай! — поклонил се той на сарафина. — Да пребъде над него и занапред благоволението на аллаха!

Търговецът премълчал, обърнал се: още не бил забравил десетте хиляди танга, които потънали в джоба на тоя вражалец-мошеник.

— Къде се изгуби? — повторил въпроса велможата.

— Бях напуснал града по свои работи, о, сияйни княже! А сега се върнах, и тъкмо навреме, за да дам на съда твърде важни показания, от които справедливостта ще възтържествува.

— Показания ли искаш да дадеш? Че какви?

— За скъпоценностите, за техния законен и неоспорим стопанин.

— Стопанинът се знае, той е пред нас — и посочил Рахимбай; последният взел да се върти, да се усуква, защото усетил, че вражалеца му крои нова клопка.

— Точно там е грешката — отвърнал Настрадин Ходжа. — Знам със сигурност, че многопочитаният Рахимбай не е законен стопанин на тия скъпоценности. Те са на едно друго лице.

— И таз добра — на друго! — закрещял, целият зачервен, сарафинът. — Как така да не съм стопанин? Кой е тогава? Ти ли?…

— Не съм аз, не си и ти, а едно трето лице.

— Откъде-накъде трето? — разкрещял се сарафинът. — И защо пускат на съда разни голтаци и мекерета?

Велможата вдигнал глава, призовавайки към тишина. Почакъл и рекъл:

— Вражалецо, твоите гатанки не подхождат за тук. Какво искаш да кажеш? Самият аз със сигурност знам чий са скъпоценностите, защото самолично имах случай да ги видя — отдавна, много по-рано, у една позната ми особа…

Той се размърдал, защото по-нататък следвало името на Арзи-биби, което той, нали си знаел греховете, не смеел да произнесе пред търговеца.

— Точно така! — подхванал Настрадин Ходжа. — Но още по-рано, много преди сияйният княз за пръв път да види тия скъпоценности у една позната, дори твърде позната нему особа — още по-рано, казвам, те не са били на Рахимбай, а на друго лице, от което споменатият Рахимбай ги отне незаконно и насила за себе си.

— Лъже! — разкрещял се търговецът. — Това е черна, гнусна лъжа!

— Това лице сега е тук — продължил Настрадин Ходжа, без да се смущава от виковете на търговеца. — Вдовицо, ела насам, покажи се на сияйния съдия.

Вдовицата излязла от тълпата и застанала до Настрадин Ходжа.

Велможата объркано мълчал. Всичко това било твърде неочаквано: и появяването на вражалеца, и неговите показания, и вдовицата.

И в тълпата се люшнало вълнение. Трябвало да се потуши незабавно.

— Вражалецо! — застрашително и яростно извикал велможата. — В твоите думи не виждам нищо, освен злоумишлено намерение да очерниш и да наклеветиш търговеца Рахимбай. Откъде можеш да знаеш истината ти? Къде са доказателствата? Защо трябва да ти вярвам? Откъде се взе тая жена?