Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 149

Дъхът от парфюма го удари в главата. Нямаше време да търси промените в тялото й. Разгледа я едва когато свършиха. Изминалите петдесет хиляди години бяха оставили неумолимия си отпечатък. Краката, тялото, всички пропорции бяха по-масивни от общоприетите представи за красота през 1970 година. Очите й бяха тайнствени и загадъчни… а устата й пълна и чувствена. Облада я повторно. Не му се противеше, но и не се забавляваше. По-скоро изглеждаше уплашена от огъня, който бе разпалила.

Едва сега Корбел се успокои. Излязоха от кабината на асансьора и се изтегнаха на мекия килим. Третият път тя се качи върху него. Опита се да остави инициативата на нея, да си отдъхне, но когато всичко свърши забеляза следи от пръстите си по кожата й.

— Добре ли си? — запита я леко задъхан.

Норна се засмя. Седнала отгоре му, тя разроши косите му с ръка.

— Аз съм млада. И здрава.

— Използвала си афродизиак.

— Да. Афродизиак. Идеята за феромоните принадлежеше на Пирса.

— Какво? Пирса? Ще го убия! Той… и ти! Вие двамата ме използвате сякаш съм вързоп от рефлекси! — Плачеше му се от яд. — А не като същество, способно да мисли. Така постъпваше и преди с проклетото ти бастунче.

— Забрави бастунчето. Трябва да имаме деца. Ние сме последните. Какво искаш от мен, Корбел?

— Не зная. Попитай ме отново, когато ми проработи главата. Искам да видя сметката на Пирса, а също и на контрольора Пирс. Дали ще се самоубие, ако му наредиш?

— Ще направи каквото трябва. С други думи, ще създаде отново Държавата. Корбел, феромоните не са ли за предпочитане пред бастуна? Кажи де?

— Добре де, за предпочитане са, естествено.

— Тогава, какво повече искаш? Ще ме любиш ли без тяхна помощ? Да кажа ли на Пирса, че желая да изпълни предпочитанията ти?

Искаше да го направи с Мирабела. И всичко да бъде както преди — вечеря в някой ресторант, препоръчан от приятели, след това чаша отлежало бренди и да си легнат в голямото легло. Бяха си купили водно легло малко преди туморът да се захване с тялото му. А ето, че сега лежеше по гръб на килима, в коридора пред асансьора, с най-странната от всички странни жени.

— Причината не е в теб — рече й той. — Искам да си ида у дома.

Тя поклати глава.

— И аз бих искала да си ида у дома. Но не можем. Ще трябва да построим нов дом.

И вече сме се захванали, помисли си Корбел. Може би резултатът ще е доста добър.

— Дори любовните истории се различават една от друга — промърмори замислено той. — Феромони! Божичко, какъв способ да спасим света. Не можеш ли поне да промениш проклетата машина, та да превежда с твоя глас?

— Добре. Още утре — отвърна му старческият глас.

— И ако държиш да запазя разсъдъка си, предай ми контрола над Пирса. Омръзна ми да се разпорежда с моя живот.

— Сега ли?

— Утре. — Имаше още нещо, което би искал да направи. Мечтаеше да стисне проклетото сребърно бастунче и да го натроши с няколко удара в черепната кутия на Пирса. Но както Пирса, така и бастуна можеха да им потрябват срещу Момчетата, ако се появят тук по-рано от предвиденото.