Читать «Възгледите на един клоун» онлайн - страница 3

— Костерт се обажда — каза той студено и служебно по телефона, — трябва да изясним и въпроса за хонорара, господин Шнир.

— Моля — отвърнах, — нищо не ни пречи.

— Така ли? — рече той.

Замълчах, а когато той продължи, евтината му студенина вече се бе превърнала в примитивен садизъм.

— Споразумяхме се за сто марки хонорар за един клоун, който тогава струваше двеста — той направи пауза, навярно за да ми даде възможност да се ядосам, но аз мълчах и той отново стана посредствен, какъвто си беше по природа, и каза:

— Аз председателствам едно общополезно дружество и съвестта ми забранява да платя сто марки за един клоун, за когото може да се каже, че и двайсет са много.

Не виждах повод да наруша мълчанието си. Запалих цигара, налях си още от гадното кафе, чувах го да се задъхва; каза:

— Чувате ли ме още?

А аз отвърнах:

— Чувам ви — и зачаках.

Мълчанието е добро оръжие. В ученическите си години, когато ме викаха при директора или учителския съвет, винаги мълчах. Оставих християнина господин Костерт да се поти на другия край на жицата, бе прекалено ограничен, за да изпита съжаление към мен, но ограничеността му стигаше да изпитва самосъжаление. Накрая измърмори:

— Направете ми все пак някакво предложение, господин Шнир.

— Слушайте добре, господин Костерт — казах аз, — предлагам ви следното: вземете такси, отидете на гарата, купете ми един билет първа класа за Бон, купете ми една бутилка ракия, елате в хотела, платете ми сметката включително и бакшиша и оставете тук в един плик толкова пари, колкото да ми стигнат за такси до гарата, освен това се задължавате при вашата християнска съвест да изпратите безплатно багажа ми до Бон. Съгласен ли сте?