Читать «Софи» онлайн - страница 4

Колкото и да не й се искаше, не можеше да не се съгласи с нея. Тъй като братовчед й Едгар, станал неин настойник преди пет години след кончината на вуйчо й, бе наредил да приеме поканите на Линдхърст, тя действително бе прекарала доста време в неговата компания. И макар никога да не бе флиртувала с графа, нито му бе предлагала нещо повече от задължителната учтивост, сега си даваше сметка, че той може би си бе създал невярна представа за отношението й.

Софи въздъхна. Добре. Просто щеше да изясни положението следващия път, когато се наложеше да изтърпи компанията му. Всъщност трябваше да направи това още преди няколко седмици, защото междувременно се бе влюбила в друг и сега възнамеряваше да се омъжи за него.

За лорд Оксли. Нейния Джулиан.

Девойката се усмихна, както правеше винаги, когато мислеше за своя любим. Той олицетворяваше всичко, което бе мечтала да притежава един съпруг и дори много повече. Беше не само умен, очарователен и титулуван, а и божествено красив. Самото съвършенство!

Ако само вуйна й и братовчед й си отвореха най-после очите, за да видят колко необикновен е той.

Усмивката й угасна. Макар да му разрешаваха да я навестява — колкото повече мъже с титли я ухажваха, толкова по-желана щяла да бъде от висшето общество, твърдеше вуйна й — те ясно й дадоха да разбере, че при никакви обстоятелства не трябва да гледа на него като на потенциален съпруг.

— Той изобщо не е подходящ за теб — информираха я те, когато поиска да разбере присъдата им.

Когато започна да спори, те бяха непреклонни и в крайна сметка я накараха да замълчи със заплахата, че ще му забранят да влиза изобщо в дома им, ако тя не престане с увлеченията си на наивно момиченце.

Естествено, Софи никога повече не повдигна този въпрос. Какъв избор имаше? Освен безценните мигове, които успяваха да откраднат на приемите, единственото, което имаха, бяха кратките посещения на нейния любим. Освен това беше уверена, че ако вуйна й и братовчед й прекарат известно време в неговата компания, ще го видят такъв, какъвто е в действителност, какъвто го виждаше тя, и да й позволят да се омъжи за него.

А след като щеше да се омъжва за Джулиан, щеше да направи услуга на лорд Линдхърст, като му спести унижението да отхвърли предложението му за женитба.

— Софи. Стига си летяла в облаците.

Отегченият тон на Лидия говореше, че това очевидно не бе първият й опит да привлече вниманието на Софи. Тя се усмихна.

— Извинявай. Размишлявах върху това, което каза за лорд Линдхърст.

— И?

— И мога да те уверя, че от устата му никога няма да излезе предложение. Поне не към мен.

— Виждала ли си някога по-старомодно създание от лейди Бърд? — бъбреше вуйна Елоиз, а тъмните й очи блестяха в слабо осветената карета. — Дори да гниеш в Къмбърланд, както прави тя, пак ще знаеш, че е страшно демоде да си пудриш косата.

Софи кимна, слушайки с половин ухо обичайните злословия по адрес на присъствалите на приема. В повечето случаи това й доставяше удоволствие и тя охотно се присъединяваше към критиките за нещастниците, които бяха привлекли вниманието им на съответния прием. Тази вечер обаче мисълта й бе заета с много по-сериозен проблем, а именно — лорд Линдхърст.