Читать «Според заслугите» онлайн - страница 2

— Тук все още не командвате, Бригс. Но може би сте прав за реката…

— Разбира се, че съм прав, мамка му.

— Има и други причини да не кацаме далеч — продължи Девит, без да обърне внимание на грубостта на Бригс. — Но пък кацането в центъра е неприемливо. Няма гаранция, че някой от тях няма да се окаже под ракетните струи, а това трябва да избегнем с цената на всичко. Ако погледнете картата и намерите квадрат 17-л, ще видите един добър компромис. Близо до селото е, вероятно някаква нива. На нито една снимка не се вижда там да има туземци.

— Добре де. Щом не можем тях да опърлим, ще им опечем царевични питки. — Смехът му беше къс и коремен като оригване. — Важното е да се насерат от страх, боклуците му с боклуци, и да разберат, че няма къде да се измъкнат.

Девит кимна с неохота.

— Е, вие знаете по-добре.

Бригс наистина по-добре разбираше от тия работи и затова щеше да ръководи операцията след кацането; Девит, късоглед и с тесни рамене, свикнал на лабораторна работа, а не на другопланетни джунгли, щеше да бъде подчинен. Не е много приятно да се слушат команди от устата на човек като Бригс, но такова беше решението на Съвета.

Изпращането на двама души беше оправдан риск; предварително определеният от компютъра шанс за успех клонеше към сполука. Другата алтернатива беше военна акция, но без големи гаранции за успех. Сред нападащите щеше да има поне неколцина убити, сред туземците — много повече. А Заревски вероятно ще бъде заклан, преди да се доберат до него. И ако това само по себе си не е достатъчен аргумент, Космическият кодекс винаги е бил морално и законово против насилието над другопланетни раси. Съветът се съгласи да рискува живота на двама, но въоръжени единствено за да защитават своя живот, нищо повече.

— А какъв ли е животът долу? — за пръв път в гласа на Бригс нямаше властнически нотки.

— Хладничко е, безкрайна влажна и дъждовна есен. — Девит едва удържа задоволството си от поомекналата заядливост на компаньона му. — Планетата е студена и туземците предпочитат да са близо до екватора. Климатът им идва добре, но първия път имахме чувството, че никога няма да се стоплим.

— Говорите ли езика им?

— Разбира се, затова съм с вас, вече ви казах. Всички го научихме, елементарен е. Трябваше, защото те отказваха да произнесат дори една наша дума.

— А защо ги наричате туземци? — Бригс го изгледа с ирония. — Те сигурно имат някакво име. Планетата също.

— Само номер за идентификация: Д2-594-4. Вие знаете политиката на Съвета по отношение на имената.

— Ама вие сигурно имате някакъв прякор за въпросните туземци…

— Не се правете на идиот, Бригс. Прекрасно знаете, че повечето от нас ги наричат „мутри“, и точно толкова добре знаете, че аз никога не произнасям тази дума.

— Разбира се. — Бригс пак се усмихна. — Обещавам никога пред вас да не споменавам тази дума, дори ако те наистина са мутри.

Захили се, но Девит не реагира. Беше потънал в размисъл дали наистина имат шансове за успех. Заревски не беше получил разрешение да посещава планетата, беше нарушил забраната, беше разгневил неизвестно как туземците и бе пленен. Въпреки всичко решението беше да се направи опит за спасението му. Девит ревнуваше — нима един ксенолог може да е наистина толкова важна персона, че дори нарушавайки правилата и законите, да си остава ценен специалист, заради когото рискуват всичко? Дългата кариера на Девит в Космическата служба не бе забележима с нищо, освен с бавното изкачване в йерархията и съответно — в заплатата. Спасяването на ексцентричния Заревски от капана, който сам си изработи, вероятно ще бъде най-значимият факт в досието му — ако, естествено, успеят. А това вече зависеше от Бригс, човекът с необходимите умения.