Читать «Според заслугите» онлайн

Хари Харисън

Според заслугите

— Погледнете само дулото, можеш да си вкараш пръстта в него — каза Арам Бригс и веднага потвърди думите си. С неосъзнато сладострастно движение намушка в дулото косматия си показалец и започна да върти оръжието. — Куршумът трепе на поразия всяко животно поради хидростатичния шок, а ако е специален, поваля дърво и пробива стена.

— Струва ми се, че след първия изстрел откатът на този пистолет ще ви изпотроши китката — с явно неодобрение отвърна доктор Девит.

— Къде сте си прекарали живота, Девит — покрай печката ли? Нищо няма да изпотроши, направо ще ви откъсне китката, ако няма амортизатор. Това е 25-милиметров безоткатен модел. Вместо да ритне назад, енергията на изстрела се разсейва през този процеп…

— Моля ви, спестете ми неточните описания на безоткатните огнестрелни оръжия, зная достатъчно за тях. Бих ви предложил да се пристегнете, защото ще кацаме.

— Защо започнахте за нервничите, докторе? Допреди малко говорехте нормално. — Усмивката на Бригс беше по-скоро садистична, отколкото искрена, и Девит трябваше да преодолее неприятните си усещания.

— Извинявайте, вероятно нервите… — Видя същата усмивка. — Изобщо не съм казвал, че съм свикнал с подобни мисии — кацането на планета, населена с враждебни туземци, не е чак толкова приятна работа.

— Точно затова съм тук, Девит. Вие трябва да сте страхотно щастлив от това. Вие, яйцеглавите, нагазвате в неприятности, защото се страхувате да не сте до някой, който може да държи оръжие. — Чу се сигнал и на контролното табло тревожно запримига червена лампичка. — Вие сте причина Заревски да нагази в лайната и не сте в състояние да го спасите…

— След шейсет секунди ни изхвърлят!

Още щом се прехвърлиха от кораба в малкия модул за кацане, Девит се разположи на седалката и се пристегна старателно. Хвърляше по едно око ту на едрото, плаващо в безтегловност тяло на Бригс, ту на мигащата лампичка. Бригс вършеше всичко с демонстративно безгрижие.

— Зададена ли е траекторията за кацане? — попита Бригс, като лениво мушна пистолета в кобура. Все още стягаше колана си, когато сработиха двигателите. Първият спирачен импулс изхвърли целия въздух от дробовете им и всякакви разговори станаха невъзможни, докато двигателите не млъкнаха.

— Траекторията се задава автоматично — изхрипа Девит, вдишвайки глътка въздух с огромни усилия. — Компютърът ще ни изведе близо до селото, където държат Заревски. Но самото кацане е наша работа. Ще бъдем около поляната, близо до реката — помните ли, показвах я на картата. Селото е близо.

— На! — и Бригс направи неприличен жест. — Направо в центъра. Или е площад, или е игрище, дявол знае.

— Нямате право! — изпъшка Девит поради поредния спирачен импулс, стиснал гърлото му. — Туземците ще са там, ще трябва да ги убиете.

— Ами! Спускаме се надолу, включваме сирените и фаровете за кацане, увисваме ниско над земята и край — ония мутри ще бъдат вече на километър от нас. Ако пък някой гявол реши да остане, ще го поопърлим, майната му!

— Това е твърде опасно.

— А какво, да кацнем насред реката ли? Да решат, че се страхуваме, така ли? Щом сте шубета, няма да видите Заревски! Кацаме в града — точка.