Читать «Момъкът от морето» онлайн - страница 2

През една юлска вечер към девет часа тя слязла на морето да се окъпе и почувствувала, че под водата нещо се вкопчило здраво в нея откъм гърба. Някакво тежко и в същото време повелително докосване горе над лявото коляно. Помислила най-напред, че водорасли са се оплели около крака й.

А денят бил много душен. Морето било гладко като огледало. Над водата се стелела лека виолетова мъглица, която се сгъстявала на хоризонта. Ивицата суша отдясно изглеждала съвсем близо. Рибарската хижа светела призрачно бяла, макар по това време отникъде да не идвала светлина.

Хана пристигнала едва късно следобед. Пътуването било много уморително, както обикновено се случва днес при лошите връзки на влаковете. Последното разстояние, по което преди пътувал автобус, трябвало да измине пеша, при тази горещина и с куфар в ръка пътят не бил удоволствие. След това в селото тя поприказвала с неколцината рибари, оцелели от войната, и скоро поискала ключа на едно от малките бунгала, разположени високо на стръмния бряг. По-рано била живяла там и искала и сега да опита.

Къщичката била грозно ограбена, но Хана и не очаквала, че ще бъде другояче. След като сложила малко ред и се убедила, че при неволя може да се поживее в нея, тя се отпуснала уморена на масата в кухнята и си помислила: „Сега ще напиша едно писмо.“ Но след миг й хрумнало, че още не била видяла, както трябва, морето. Станала, извадила от куфара си нещата за къпане и слязла на брега, който се ширел съвсем безлюден в този час.

След известно колебание се съблякла, надянала банския си костюм и предпазливо нагазила в морето. Най-напред водата й стигнала до глезените, било много приятно и освежително. Но тя не се хвърлила във водата, а навлизала стъпка по стъпка навътре внимателно — сякаш не искала да оставя следи в пясъка по морското дъно. Скоро водата стигнала до хълбоците й. След това стъпила на плитчина, която я издигнала почти съвсем над водата. Но после отново нагазила в по-дълбоко. Когато водата започнала да плакне раменете й, тя си помислила: „Сега вече ще заплувам назад към брега.“ И тъкмо в този момент се случило.

Може би не се изразявам съвсем точно, като казвам „почувствувала, че някой я хваща отзад“. По-скоро нещо се закачило за крака й.

Хана се помъчила да опипа какво е и останала с впечатление, че нечия малка ръка се е вкопчила в коляното й. По-точно една малка длан. Това естествено е било сетивна измама, предизвикана може би от водата.

Хана отдръпнала учудено ръката си и полуизвърната назад, погледнала във водата. Различила при краката си някаква бяла фигура, ала не могла точно да я разпознае.

— Пуснете ме! — извикала тя и тозчас се почувствувала свободна.

Но фигурата от морското дъно останала да се върти около нея. На Хана й се струвало, че вижда две очи, които я гледат въпросително, но всичко, което й се мержелеело във водата, се губело бързо.