Читать «Момъкът от морето» онлайн - страница 10

А понякога все още изглежда така. В такъв момент… в такъв момент… Наистина ли не ти е студено? Само ако знаех, че ще те срещна тук. Щях да донеса други неща. А сега нямам нищичко за теб.

Да, когато седеше на пианото, той не мислеше никак за мен. Така вдаден беше в своята работа. Но аз знаех точно какво ще стане по-нататък. След някое време ще седне до мен. Но само в случай, че не му се удаде да изсвири докрай своята миниатюра. Ще запали цигара и ще се държи така, сякаш нищо не е станало. Но аз въпреки това всичко ще забележа. И тогава той ще заговори с мен или ще направи нещо друго.

Аз съвсем не съм му необходима. Оттам иде всичко. Ти не бива да се плашиш; и все пак човек не трябва да се залъгва. Разбира се, няма нищо в това, че ще му обърна маншетите на ризата. Понякога е уморен и тогава идва при мен. Но докато седеше на пианото, за него аз не съществувах на света. Напротив, само бих му пречила.

Ще ми повярваш ли, че поради това често ме е вбесявал. По сега пък беше и несправедливо от моя страна. Впрочем аз се бях разгневила и на теб, колкото и отскоро да се познаваме. Такава съм си, ти нямаш вина за това.

Ако ли пък изсвиреше миниатюрата докрай така, както той смяташе за правилно? Тогава какво?

Не мога да ти опиша какъв страх ме обземаше. Така се боях, че всичко ще изчезне, ако продължавам да мисля. Стаята, софата, ризата и аз заедно с тях.

Трябваше буквално да се вкопча здраво в ризата. Но зная, че той би продължил да свири, без да се интересува от нищо.

Ако аз исках да поговоря с него за нещо. Не за такива работи като зелката или грижите, които споделях с мама. За това не ставаше дума. Има по-важни неща.

Вместо това аз отпътувах. Ох, не беше лесно. Не знам още дали постъпих правилно. А какво ще правя после, също не знам. Но трябва някак да се справя сама. Бих могла да внимавам малко повече. Защото в края на краищата не е негова работа.

И може би, докато аз седя тук, той си досвирва своята миниатюра.

Хана дълго се ослушвала, забравила, че не е сама. Едно внезапно свистене на вятъра, който връхлетял срещу къщичката откъм сушата, я накарало да дойде на себе си. Младежът седял, както и преди, насреща й и изглежда, че му струвало усилия да държи очите си отворени.

„Бедничкият — помислила си Хана засрамена, — защо ли му разказах всичко? Та той и без това не го разбира и само за да ми направи удоволствие, се старае да слуша. Каква съм смешна!“

— Ти трябва сега да си лягаш — казала му тя. — Пък налага се и да пестим свещта. Гори вече доста дълго. Хайде! Имаме завивки само за едно легло, но ще се справим някак.

Тя преминала със свещта в съседната стаичка и младежът, капнал за сън, я последвал.

— Хайде, легни си — казала му тя. — Аз ще изплакна чашите, за да не става нужда да го правя рано сутринта.

Момъкът отвил хавлиената кърпа от бедрата си и се постарал да я надипли грижливо по-старите гънки. Хана много се учудила, като видяла това. „Той обича реда“ — помислила си тя.