Читать «Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)» онлайн - страница 31

Нека разгледаме един пример. Джим беше на 39 г., а жена му Сюзън на 41 г., когато се обърнаха за консултация към мен. Сюзън искаше развод. Тя се оплака, че в продължение на 12 години му е давала повече, отколкото той на нея, и повече не може да издържа. Тя обвиняваше Джим, че е инертен, че е егоист и че не е романтичен. Каза, че не може повече нищо да му даде и е готова да го напусне. Той я беше убедил да потърсят консултация, но тя се съмняваше, че ще има някаква полза. За шест месеца те успяха да преминат през трите стъпки за възстановяване на взаимоотношенията. Днес те все още са щастливи заедно и имат три деца.

Стъпка 1: Мотивацията

Обясних на Джим, че жена му изживява отново 12-те години на растяща неприязън. Ако искаше да спаси брака си, той трябваше да я изслушва продължително време, за да получи тя мотивация да запази семейството си. По време на първите три сеанса, които проведох с двамата заедно, окуражих Сюзън да сподели чувствата си и помогнах на Джим търпеливо да вникне в отрицателните й емоции. Това беше най-трудната част от възстановителния процес. Когато Джим започна наистина да разбира болката и незадоволените й потребности, той получи мотивация и увереност, че може да извърши промените, необходими за изграждането на взаимоотношения на обич.

Преди Сюзън да получи същата мотивация, тя трябваше да бъде изслушана и да почувства, че Джим оценява нейните чувства: това беше първата стъпка. След като Сюзън почувства, че Джим я е разбрал, те можеха да преминат към следващата фаза.

Стъпка 2: Отговорностите

Втората стъпка бе двамата да поемат отговорностите си. Джим трябваше да поеме отговорността, че не е оказал нужната подкрепа на жена си, а Сюзън — че не е определила границите на това, което би могла да му даде. Джим се извини за поведението си, което я бе наранило. Сюзън осъзна, че както той бе нарушил границите й, като се бе държал с нея непочтително /викове, мърморене, отказ на молби и неоценяване на чувства/, така и тя не бе предприела нищо, за да определи тези граници. Въпреки че не трябваше да се извинява, тя все пак пое известна отговорност за техните проблеми.

Едва когато накрая се съгласи, че неспособността й да определи границите и склонността й да дава повече, отколкото получава, бяха допринесли за техните проблеми, тя бе в състояние да му прости. Поемането на отговорността за този неин проблем бе от съществено значение за отърсването й от недоволството. Така и двамата бяха мотивирани да научат нови начини да си помагат взаимно, като спазват съответните граници.

Стъпка 3: Практиката

Джим трябваше преди всичко да се научи да спазва нейните граници, докато Сюзън трябваше да разбере как да определя тези граници. И двамата трябваше да се научат па изразяват искрените си чувства с уважение. Те се съгласиха в тази трета стъпка да се упражняват да определят и да спазват границите. Те осъзнаваха, че на моменти ще допускат грешки. Възможността да грешат беше спасителната мрежа, която ри пазеше, докато се упражняваха. Ето някои примери затова какво научиха и как се упражниха: