Читать «Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)» онлайн - страница 29

Марсианците били много предани и вдъхновени от красотата и културата на венерианките. Те осъзнавали, че силата и компетентността им са безсмислени, ако няма на кого да служат. Тези чудесни и достойни за възхищение същества намерили облекчение и вдъхновение в обещанието да служат, да радват и да доставят удовлетворение на венерианките. Какво чудо!

Други венерианки също сънували подобни сънища, които мигновено ги изваждали от депресивното им състояние. Причината за преобразяването на венерианките била увереността, че ще получат помощ, тъй като марсианците идвали. Венерианките били потиснати, защото се чувствали сами и изолирани. За да излязат от унинието, е трябвало да почувстват, че помощта на любимия е наблизо.

Повечето мъже почти не съзнават колко важно е за жената да чувства подкрепата на някой, който я обича. Жените са щастливи, когато вярват, че потребностите им ще бъдат удовлетворени. Когато жената е потисната, разстроена, объркана, изтощена или безпомощна, това, от което най-много има нужда, е просто да общува. Тя има нужда да почувства, че не е сама, че я обичат и ценят. Съпричастността, разбирането, оценяването и съчувствието трябва да я съпътстват дълго време, за да й помогнат да стане възприемчива към подкрепата на мъжа и да я оцени. Мъжете не разбират това, защото техните марсиански инстинкти им подсказват, че най-добре е да останат сами, когато са потиснати. Когато жената е разстроена, от уважение към нея мъжът я оставя сама или ако остане, влошава още повече нещата, като се опитва да реши проблемите й. Той не разбира инстинктивно колко важни за нея са близостта, интимността и споделянето. Това, от което тя най-много се нуждае в такива моменти, е някои, който да я изслуша.

Като споделя чувствата си, тя се убеждава, че заслужава любов и че потребностите й ще бъдат удовлетворени. Съмненията и недоверието й се стопяват. Склонността й да се налага отслабва, щом си спомни, че заслужава любов — тя не трябва да воюва за нея. Може да се отпусне, да дава по-малко от себе си и да получи повече. Напълно е заслужила това.

Да даваш прекалено много от себе си е уморително

За да преодолеят депресията си, венерианките споделяли чувствата си и говорели за проблемите си. И докато говорели, те открили причината за своята депресия. Били уморени от това, че през цялото време давали прекалено много от себе си. Омръзнала им постоянната отговорност една за друга. Искали да се отпуснат и известно време някой друг да се грижи за тях. Дотегнало им да споделят всичко заедно. Искали да бъдат по-особени и да притежават нещо свое. Вече не ги задоволявало да бъдат мъченици и да живеят за другите.

На Венера живеели според философията „губя/печелиш“ — аз губя, за да можеш да спечелиш ти. Щом като всички правели жертви за другите, всяка венерианка била обект на нечии грижи. Но след като правили това векове наред, венерианките са уморили от грижи една за друга. Те били готови за философията „печеля/печелиш“.