Читать «„Светът на ябълките“» онлайн - страница 5

През нощта сънищата му бяха нечисти и той на няколко пъти се буди, като се мъчеше да отхвърли това сексуално намерение или вцепененост. Нещата не се поправиха и когато настъпи утрото. Мръсотията, гадната мръсотия, изглежда, беше единственият фактор в живота му, който съдържаше цвят и бодрост. След закуска той се качи в кабинета си и седна на бюрото. Приканващият го свят и вятърът, примесен с дъжд, който шумолеше в света на ябълките, бе изчезнал. Развратът беше негова съдба, негова истинска същност и той започна с увлечение една дълга балада, наречена „Пръднята, която спаси Атина“. Той завърши баладата същата сутрин и я изгори в печката, подарена му от ПЕН-центъра в Осло. Баладата беше, разбира се, преди да я изгори, едно изчерпателно и противно упражнение по порнография и когато слизаше по стълбите към терасата, Баскъм почувства искрено разкаяние. Прекара следобеда над една отвратителна изповед, озаглавена „Любимецът на Тиберий“. Двама почитатели, млада семейна двойка, дойдоха към пет часа да му изкажат възхищението си. Запознали се във влака. И двамата носели по един екземпляр от „Светът на ябълките“. Влюбили се, както четели стиховете за чистата и пламенна любов, възпята от него. Като си мислеше за днешното си творчество, Баскъм наведе глава.

На следния ден той написа „Изповедите на един директор на мъжка гимназия“. На обед изгори ръкописа. Когато слезе тъжен по стълбите към терасата, завари там четиринайсет студенти от Римския университет, които с появата му започнаха да пеят „Овощните градини на рая“ — уводния сонет в „Светът на ябълките“. Баскъм потрепера. Очите му се наляха със сълзи. Докато надписваше екземплярите им, той помоли Мария да донесе малко вино. После студентите се наредиха един след друг, за да стиснат нечистата му ръка, и се върнаха в автобуса на поляната, който ги бе докарал от Рим. Баскъм погледна планините — те не носеха ободрителна сила, погледна безсмисленото синьо небе. Къде се криеше силата на приличието? И въобще съществуваше ли то? Или върховна истина беше животинската похотливост, която го преследваше? Той щеше да разбере още преди края на седмицата, че най-противната страна на този вид гадост е нейната дебелащина. Баскъм започваше своите неприлични писания с жар и ги завършваше с отегчение и срам. Изглежда, че пишещите порнография следват неумолимо един и същи път, защото той откри, че повтаря онази скучна литература, която съчиняват незрелите и вманиачените. Баскъм написа: „Изповедите на слугинята“, „Меденият месец на бейзболиста“ и „Нощ в парка“. В края на десетия ден той се намираше вече на дъното на порнографския казан. Почнал беше да пише мръсни лимерики. Написа шейсет и ги изгори. На следната сутрин замина с автобуса за Рим.